Определение №358 от 18.6.2012 по гр. дело №458/458 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358

гр. София, 18.06.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 458 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Д. С. С. против решение №343/14.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 500/2011 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си, въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е основателен. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ищецът притежава право на собственост върху недвижим имот, представляващ офис на първия етаж от сграда в [населено място], [улица], като един от прозорците на този недвижим имот, притежаван от ответника е разположен към тераса, ползувана от ответното дружество. Та тази тераса, ответното дружество е изградили метална конструкция и навес, който препятствува достъпа на светлина до този прозорец от имота, собственост на ищеца. Безспорно е установено от съда от доказателствата по делото /което не се спори и между страните по делото/, че ответникът е изградил врата, метална решетка, която ограничава достъпа до намиращите се на първия етаж две тоалетни и помещение за санитарни принадлежности. Съдът е приел, че външната стена на сградата, върху която е монтирана металната конструкция и навес е обща част на сградата по естеството си, а двете тоалетни и помещението за санитарни принадлежности са общи части по предназначение, като ответникът, ограничавайки достъпа до последните и ограничавайки светлината на прозореца на офиса, собственост на ищеца, препятствува упражняването на правата на собственост на ищеца, като е уважил предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касторите сочат правни въпроси, които според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Първия сочен правен въпрос е, следва ли определения начин на ползуване на общите части от едноличен собственик да се измени с решение на общото събрание на етажната собственост, когато тя е възникнала след определеното от едноличен собственик ползуване. Този правен въпрос е неотносим към предявения и разгледан иск с правно основание чл.109 от ЗС, доколкото безспорно съдът е установил, че се касае за етажна собственост, при липса на промяна на предназначението на общите части от общо събрание на етажната собственост, след нейното възникване, както и се е произнесъл по правно релевантните факти при иска по чл.109 от ЗС – наличие на право на собственост и ограничаването на неговото ползуване в пълен обем от действия на друг съсобственик в етажната собственост. По тези правни въпроси е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Втория правен въпрос е относно допустимостта да се ангажира отговорността на неограничено отговорния съдружник в събирателно дружество по вещен иск – иск с правно основание чл.109 от ЗС. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос, доколкото е ангажирал отговорността на ответника С. не на основание обстоятелството, че е съдружник в събирателно дружества, а въз основа на изрично посочения от него факт, че е съсобственик на недвижимия имот. Така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване в конкретната хипотеза на разгледания иск по чл.109 от ЗС.
Предвид изложеното, не са налице основанията, сочени по допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №343/14.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 500/2011 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top