ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
София, 19.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.д. № 3199 по описа за 2017г. и приема следното:
Делото е образувано по молбата на адвокат Н.П. като процесуален представител на П. В. Н. с адрес за призоваване [населено място] за отмяна на решение № 1759/29.ІХ.2014г., постановено от първоинстанционен наказателен съд на Ф., Република Италия, с което молителят е осъден да заплати в полза на П. В. Н. 5000 евро комисиона. В молбата се сочи, че е основана на чл.627а ГПК във връзка с параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 4/2009г. Изложени са съображения, че решението било постановено при погазване нормите на българското и европейското законодателства, като молителят нямал никаква представа по каква причина дължи посочената сума, за която спрямо него били предприети принудителни действия по изп.д. № 517/2017г. на ЧСИ Д.. Позовава се на чл.6 КЗПЧОС, тъй като в проведения в Република Италия съдебен процес съдът не бил безпристрастен и справедлив. Макар и член на ЕС, Република България следвало да защитава своите граждани съобразно чл.25 ал.6 и чл.117 ал.1 от Конституцията на РБ /КРБ/. С оглед на това молителят като български гражданин моли за защита първо от българския съд.
Ответницата по молбата за отмяна П. В. Н. в отговора си чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. е заела становище за нейната недопустимост поради липсата на процесуална възможност по българското законодателство, синхронизирано с общностното право, за отмяна на решение, постановено в друга държава – членка на ЕС. Изложени са съображения за неприложимост в случая на Регламент /ЕО/ № 4/2009г. и чл.627а ГПК, тъй като те са свързани със задължения за издръжка. Изложени са съображения евентуално за неоснователност на молбата. Претендират се разноски.
ВКС на РБ намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата за отмяна, съображенията за което са следните:
Решението на първоинстанционен съд на Ф. е постановено в наказателно производство срещу П. Н. за престъпление поради напускане на семейния дом и демонстриране на поведение, противоположно на начина и морала за семействата, неспазвайки задълженията за полагане на грижи като съпруг и баща на неполнолетното дете М. /родено през 2009г./, продължило от февруари до май 2011г., и за престъпление, изразяващо се в неплащане на издръжка на детето си, като не осигурявал необходимите средства за съществуване, продължаващо от февруари 2011г. С решението молителят е признат за виновен в извършването на престъпленията, осъден е на 8 месеца лишаване от свобода условно и на глоба, както и да заплати на гражданския ищец П. Найденова авансово 5000 евро.
С влязло в сила разпореждане на Врачанския ОС № 816/04.VІ.2015г. по ч.гр.д. № 413/2015г. е допуснато при условията на Регламент /ЕО/ № 44/2001г. и въз основа на удостоверение /сертификат/ по чл.54 и чл.58 /приложение V към Регламента/ изпълнение на територията на РБ на решението на италианския съд в осъдителната му част за сумата 5000 евро обезщетение.
Регламент /ЕО/ № 4/2009г., на който се основава молителят, е относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, какъвто не е предметът на атакуваното в настоящото производство чуждестранно съдебно решение. А разпоредбата на чл.627а ГПК определя ВКС като компетентния орган, пред който ответникът може при условията на чл.19 пар.1 от Регламента да поиска преразглеждане на решение за издръжка, но само такова, постановено от български съд.
Преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение не е допустимо при никакви обстоятелства от съд на друга държава, включително от съд на държавата-членка, в която се иска признаването и изпълнението му, и по силата на чл.36 и чл.45 пар.2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г., приложим в случая с оглед предмета на решението на италианския съд и разпоредбата на чл.66 във вр. с чл.80 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012.
По силата на чл.288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентите като правни актове на Европейския съюз са с общо приложение, задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави – членки. Следователно като членка на Съюза регламентите са част и от вътрешното право на Република България. С оглед на това са пряко приложими предвидените в тях правила относно националната компетентност на съдилищата по граждански дела с международен елемент, включително тези за преразглеждането на постановени решения от съд, който се е признал за компетентен. Затова подведомствеността на ВКС в случая не следва от разпоредбата на чл.117 ал.1 КРБ, според която съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Несъстоятелни са основаните на чл.25 ал.6 КРБ съображения за обосноваване тезата на молителя относно компетентността на българския съд за преразглеждане на решението на съда на Ф. – посочената разпоредба касае условията и реда за придобиване, запазване и загубване на българско гражданство, които нямат никакво отношение към предмета на настоящото дело.
Нямат отношение към компетентността на ВКС и не следва да се подлагат на преценка твърденията в молбата за отмяна за незаконосъобразност на чуждестранното решение, включително и поради нарушаване на предвиденото в чл.6 от ЕКЗПЧОС право на справедлив съдебен процес.
По изложените съображения следва да бъде прогласена некомпетентността на ВКС да се произнесе по молбата на П. Н. за отмяна на чуждестранното съдебно решение.
На ответницата по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 800лв. направени разноски за настоящото производство по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Върховният касационен съд на РБ не е компетентен да се произнесе по молбата на П. В. Н. от [населено място] за отмяна на решение № 1759/29.ІХ.2014г., постановено от съд на Ф., Република Италия, в частта за присъдените в тежест на молителя 5000 евро в полза на П. В. Н..
ОСЪЖДА П. В. Н. от [населено място] да заплати на П. В. Н. от [населено място], [община], 800лв. разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ.
След приключване на производството по молбата за отмяна с окончателен съдебен акт делото да се върне на Окръжен съд Враца за администриране на частна жалба вх. № 5468/11.VІІ.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: