2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 19.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 382 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №219/10.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 483/2017 г. от състав на Апелативен съд – П..
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Третото лице-помагач не е представило писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение напървоинстанционния съд.
Съдът е приел, че с решение №2606/01.07.2011г. по гр.д. №14122/2010г. на РС – Пловдив, потвърдено с Решение №1597/21.11.2011г. по в. гр.д. №2590/2011г. на ОС – Пловдив по предявен иск по чл.79 от ЗЗД за реално изпълнение по договора ответникът е осъден да присъедини собствения на ищеца обект. Така с влязло в сила решение съдът е приел за установено, че между страните са налице договорни правоотношения, че ответникът е имал право да прекрати електрозахранването, но е бил длъжен да го възстанови след погасяване на задълженията и заплащане на дължимата такса за това действие. На 07.05.2013г. е издаден изпълнителен лист, като в изпълнение на съдебното решение електроснабдяването /достъпа на ел. енергия до обекта/ е било възстановено на 05.07.2013г., което не е било спорно между страните по делото. Въз основа на горното, съдът е приел, че за периода 18.12.2009г. – 05.07.2013г. ищецът е бил лишен от достъп на електрическа енергия до обекта, поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Процесният период 11.05.2011г. – 05.07.2013г., за който се претендира заплащане на неустойка, е част от този период.
Прието е от състава на въззивния съд, че за периода 11.05.2011г.-05.07.13г. между страните също е налице договорно правоотношение за достъп, пренос и разпределение на електроенергия, като към него се явяват приложими Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.05.2008г. Посочено е, че за претендирания период също е налице неизпълнение на задължението на ответника за възстановяване на електрозахранването в обекта, като то е възстановено едва на 05.07.2013г. По отношение на тези въпроси, съдът е приел същите за установени със сила на присъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани.
За неизпълнение на задължението на ответника по сключения между страните договор следва да се ангажира отговорността му съгласно чл.48 ал.1 от Общите условия за заплащане на неустойка, поради което съдът е приел иска за основателен.
По отношение на възражението на ответника, че за периода, за който се претендира неустойка, ищецът не е собственик на имота, съдът е приел, че няма никаква пречка потребител на електрическа енергия да бъде лице, различно от собственика на имота. В този смисъл, съдът се е позовал на нормата на пар.1 т.42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, съгласно която потребител може да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот. При положение, че собственикът на имота за част от процесния период е различен от ползвателя, но от него липсва искане за доставка на електроенергия, а такова продължава да е налице от ползвателя, последният има качеството на потребител.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос е, при положение, че собственикът на имота е различен от ползувателя, но от него /собственика/ липсва искане за доставка на електроенергия, а такова продължава да е налице от ползувателя, последния има ли качеството на потребител в имота.
Правният въпрос е разрешен с нормата на пар.1, т.42 ЗЕ, в действуващата редакция към относимия към иска период, съгласно която, потребител на енергия може да бъде както физическо лице – собственик, така и ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Посочената норма е съобразена от съда при постановяване на обжалваното решение, същата е ясна и непротиворечива по отношение на това, може ли ползувател на имот да бъде потребител по смисъла на ЗЕ, поради което не се нуждае от тълкуване, с оглед позоваването на чл.280, ал.1, т.3 като касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по представената разписка за платена сума.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219/10.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 483/2017 г. от състав на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК [ЕГН] да заплати на М. Д. М. сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.