О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 19.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 274 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на З. „Б”АД София срещу определение № 355от 09.02.2010г. по ч. гр. д. № 1586/2009г. на Варненски окръжен съд , с което се отменя разпореждане на ВРС от 07.09.2009 г. по гр. д. № 218/2009г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение изд. по чл. 410 от ГПК и вместо него е постановил определение , с което отхвърля молбата на касатора за издаване на на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване с. акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се отменя разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение изд. по чл. 410 от ГПК и вместо него да постанови друго, с което отхвърля молбата на касатора за издаване на на изпълнителен лист въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не е влязла в сила, съгласно чл.416 от ГПК, доколкото съдът издал заповедта не е зачел връчването и на длъжника от 22.04.2009 г. и е разпоредил повторно връчване, поради което и постъпилото на 22.05.2009 г. възражение от длъжника М. следва да се счете надлежно подадено в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и следователно съгласно чл.416 от ГПК заповедта по чл.410 от ГПК не е влязла в сила и не следва да се издава изпълнителен лист въз основа на нея..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос е от кой момент тече срока по чл.414 ал.2 от ГПК за подаване възражение от страна на длъжника по заповедта за изпълнение при наличие на разпореждане от съда за извършване на повторно връчване на заповедта на длъжника преди изтичането на срока по чл.414 ГПК. Твърди се от страна на касатора, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно законовата разпоредба на чл.414 ал.2 от ГПК заповедта за изпълнение се връчва на длъжника. В настоящия случай кредиторът е представил на съда, издал заповедта удостоверение за постоянния а. на длъжника М. в гр. В.. На 22.04. 2009 г. заповедта е приета от страна на майката на длъжника на постоянния му адрес. На 07.05.2009 г. същата подава молба с обяснения и приложена медицинска документация, от която съдът приема, че не следва да се приема за редовно връчването на майката, при положение, че самият длъжник е в болница след операция, поради което с резолюция от 08.05.2009 г. постановява повторно връчване лично на длъжника и отново дава нов двуседмичен срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Няма данни, кога е осъществено повторното връчване на длъжника, но на 22.05.2009 г. същият е подал възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното налице е хипотезата на чл. 62 ал.3 от ГПК, доколкото съдът постановил издаването на заповедта по чл.410 от ГПК е дал повторно срок за подаване на възражение срещу нея преди изтичането на първоначалнодадения и длъжникът е подал възражението преди изтичането на този срок, поради което и въззивният съд е преценил, че подаденото възражение не е просрочено и заповедта за изпълнение не е влязла в сила, поради което и не следва да се издава изпълнителен лист въз основа на нея. Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл. 416 от ГПК и на чл.62 ал.3 от ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 355от 09.02.2010г. по ч. гр. д. № 1586/2009г. на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: