2
определение по ч.гр.д.№ 5134 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 21.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5134 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Т. срещу определение от 07.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 4281 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, X. състав, с което е оставено без уважение искането на П. Т. за освобождаването й от държавна такса по делото.
В частната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и се моли същият да бъде отменен.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 11.10.2016 г., а частната жалба е подадена на 12.10.2016 г./ и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Съгласно чл.83, ал.1, т.5 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес е неизвестен. Особените представители са освободени от заплащането на такси и разноски, защото нямат достъп до имуществото на представляваното лице и съответно нямат никаква възможност да покриват разходите по водене на делото от това имущество. За разлика от тях, управителят на наследството не е особен представител на страна с неизвестен адрес. Той се назначава, за да управлява наследството, когато наследникът е с неизвестен адрес. Неговите права включват не само процесуално представителство, а цялостно управление на наследствените имоти, включително и чрез реализиране на доходи от тях, с които може да се покриват разходите за управление на наследственото имущество. Не е изключена и възможността управителят да се разпорежда с наследствени имоти с разрешението на районния съдия /чл.59, ал.2 ЗН/. Поради това, за управителя на наследството не се прилага разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС- например определение № 90 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 1212 от 2013 г. на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
Поради гореизложеното, правилно с обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е отказал да освободи от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване П. Д. Т., която е подала въззивната жалба в качеството й на управител на наследството на починалата Д. Д. И..
Неоснователен е доводът в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение поради постановяването му от некомпетентен съд. Частната жалбоподателка твърди, че САС не е бил компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса, тъй като това искане било направено пред първоинстанционния съд. Произнасянето на САС противоречало на т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която било прието, че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса е съдът, пред когото е направено това искане. В случая искането за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е направено във въззивната жалба на П. Т.. По това искане първоинстанционния съд е пропуснал да се произнесе и същевременно е пропуснал да събере дължимата за въззивно обжалване държавна такса. Поради това напълно в съответствие с приетото в горепосоченото тълкувателно решение, по искането се е произнесъл въззивният съд, пред когото е висящо производството по подадената от управителя на наследството въззивна жалба и който съд също има задължение да проверява редовността на жалбата.
Неоснователно е и възражението на частната жалбоподателка, че поради бездействието на съда да конституира като ищци по делото част от наследниците на починалото лице, които са приели наследството, задължението за заплащане на държавна такса за въззивната жалба сега било нейно, а не на наследниците. Задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване по дело е на лицето, което е подало жалбата. В случая това е управителят на наследството, а не част от наследниците на починалото лице, поради което без значение за правилността на обжалваното определение е дали съдът своевременно се е произнесъл по искане за конституиране като страни по делото на част от наследниците на лицето, чието наследство се управлява от управителя на наследството.
Неоснователно е и възражението, че управителят на наследството следва да бъде освободен от заплащане на държавната такса, тъй като не управлявал нито един от наследствените имот /всички те се ползват от трети лица, срещу които той е завел дела/ и поради това нямал възможност да реализира доходи от тези имоти, а съдът мълчаливо му е отказал да разреши да бъде продаден един от имотите. Невъзможността на управителя да ползва наследствените имоти /поради неоснователното им ползване от трети лица, срещу които той води дела/ и съответно невъзможността да реализира доходи от това ползване, не са основание за освобождаване на управителя от държавна такса съгласно чл.83 ГПК. Това е така, тъй като по повод управлението на наследството управителят е в облигационни отношения с наследниците и в случаите, в които направи лични разходи за запазване на наследственото имущество, той ще има облигационно право да претендира от тях връщане на вложените от него лични средства заедно с лихвите върху тях.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 4281 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, X. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.