3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С., 25,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2743/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. „ В.”, [населено място] против решение № 1294 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 1372/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – С. А. П., чрез пълномощника й – адв.Р. И. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- ст. юрк. Х. Х. е посочил, че счита за налично основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Възпроизвел е оплакванията си развити в касационната жалба, квалифицирани и от него, като неправилност на акта, необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон.След това е заявил, че с оглед тези касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, съставът на САС неправилно е приложил процесуалния закон, което водело до следните въпроси- „ Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди другите събрани по делото, релевантни такива…” и „ Може ли съдът при обсъждане на дадено доказателствено средство/ отделните разпити на свидетелите и приетата по делото агротехническа експертиза /, да обсъди и приеме за установени част от установените от тях обстоятелства, а друга част да игнорира напълно…” лаконично е посочил, че в тази връзка поддържа противоречие с практиката на ВКС, като моли да бъдат взети предвид изброени от него съдебни актове. Накратко е разгледал дефинитивното съдържание на необоснованост и нарушаване на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. В случая касаторът е възпроизвел въпросите от цитираниото решение №24/10г. на ВКС, І г.о. Същият, обаче не е обосновал, конкретните решаващи изводи на съда, които предполагат такъв релевантен правен въпрос, нито е обосновавал процедирането на състава с оглед приетото в приложените актове на ВКС, разрешаващи различни искове и съответно предполагащи различни фактически изводи по доказването им.Поради това липсва каквото и да било обосноваване на твърдяното противоречие. Не въвежда яснота и конкретност и възпроизвеждането на касационната жалба, съдържаща оплаквания, ирелевантни към настоящето производство, като оплакването, че съдът не е обсъдил респективно игнорирал доказателства от съществено значение за спора не е изяснено конкретно за да бъде приет за релевантен поставения въпрос. Още повече, че въззивният състав подробно е разгледал представените доказателства, оплакванията на страната в контекста на предявения иск и съответно по доказаност на фактите, установяващи неговия фактически състав, като е съобразил приложените изслушаните експертизи относно механизма на ПТП и причинените от него увреждания на ищцата.Несъгласието с тези изводи не може да обоснове довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт, така определени и от нея са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед така поддържаното от касатора изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани като разход разноски за касационното производство в размер на 1600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1294 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 1372/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА З. „ В.”, [населено място] да заплати на С. А. П. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: