O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 26.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4487 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 72577 / 04.06..2015 год. на Н. М. Г., заявена чрез адв. С. Б. – САК срещу въззивно Решение от 20.04.2015 година по гр. възз. д. Nо 9883/2014 год. на Софийския градски съд,II-a в.с. по допускане на делбата на празно дворно място в [населено място].
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , при повторно разглеждане на спора пред въззивния съд е отменил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК, с което искът за съдебна делба на процесния недвижим имот – празно дворно място с площ от 3440 кв.м. по скица и 3301 кв.м. по докумвнт за собственост, съставлаващо имот пл. No180 от кв. 95а по плана на [населено място] –кв. К. е отхвърлен и е постановил ново решение, с което е допусната съдебна делба на описания ПИ – празно дворно място в [населено място] между страните по делото, при посочените права.
Прието, с оглед на дадените с отменително решения на ВКС указания , че празното дворно място , въпреки разликата в квадратурата по документи за собственост и реално замерване , съставлява годен обект на правото на собственост и като такъв е годен предмет на делбата.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното по делото изложение , искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , по въпросите : за възможността да се извърши съдебна делба без да се установява правото на собственост , при условията на пълно и главно доказване , върху целия обект предмет на делбата и допустима ли е разлика в квадратурата, явяваща се при различните замервания на определено ПИ и до какъв размер , следва да се допусне обжалването тъй като от отговора на въпросите зависи дали делбата не била нищожна.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от един от ответниците по касация – Л. Л. – чрез адв.В. Г. САК, с който се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване, респ. релевираните основания за отмяна с довод , че в хода на процеса е налице одобрена КК , в която ПИ е отразен с идентификационен номер 00357.5358.180, претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Постановено от въззивния съд съдебно решение застъпва становище в насока, съобразна със константна съдебна практика относно начина на индивидуализация на дворно място като обекта на правото на собственост, която прилагана от съдилищата практика не налага промяна и съответно произнасяне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК само защото според касатора „делбата без участие на всички съсобственици“ би била нищожна. В случая се касае до две различни правни категории в производствата за защита на правото на собственост , в т.ч. и в рамките на делбения процес, а съдилищата неотклонно приемат , че основа характеристика за индивидуализиране на поземления имот са неговите граници, а не посочената в легитимиращите документи квадратура, а нищожността на делбата на основание чл. 75 ал.2 ЗН касае въпроса за титулярите на правото на собственост и тяхното участие в процеса по ликвидиране на съсобствеността . Във втората фаза на съдебния делбен процес факт на точното определяне площта на поземления имот има значение за евентуалната поделяемост на имота и възможността за обособяване на реални дялове, съответстващи на изискванията на ЗУТ респ. за пазарната оценка на имота и определяне на сумите за уравнения на дяловете между съделителите, в зависимост на избрания законов способ за ликвидиране на съсобствеността.
След като няма спор относно правото на собственост , нито относно носителите на това право по силата на безспорно установените още в първата инстанция правопораждащи съсобствеността юридически факти , то въвеждането на довод за евентуална нищожност на основание чл. 75 ал.2 ЗН едва при повторното разглеждане на спора пред касационната инстанция, не може да обуслови извод , че се касае до правен въпрос по който има произнасяне от страната на въззивния съд и на базата на някакво противоречие със задължителна или незадължителна практика да се иска допускане на касационното обжалване.
По искането на ответника по касация за разноски: искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба и при изхода на касационното производство – недопускане на касационното обжалване , искането е основателно. С оглед на представените писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие 568054/ 25.08.2015 година на адв.В. Г. САК разноските на ответника са доказани в размер на сумата 600 лв. / шестстотин лева/ и следва да бъдат присъдени именно за тази сума.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 72577 04.06.2015 год. на Н. М. Г., заявена чрез адв. С. Б. – САК срещу въззивно Решение от 20.04.2015 година по гр. възз. д. Nо 9883/2014 год. на Софийския градски съд,II-a в.с. по допускане на делбата на празно дворно място в [населено място].
Осъжда Н. М. Г. от [населено място] , ул.“О.“ 41а вх.Г ет.4 ап. 60 ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. А. Л. от [населено място] – кв.К. , [улица] сумата 600 лв. / шестстотин лева/, разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :