1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 26.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3465/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 28.10.209 г. по гр.д.№ 5296/ 2006г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, оставено в сила с решение № 597 от 29.01.2013 г. по гр.д.№ 9236/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав по иск с правно основание чл.108 ЗС ответникът [фирма], [населено място] е осъден да предаде на ищците владението върху собствените им 36/48 ид.ч. от два недвижими имота- апартамент в София на [улица], № 100, вътрешна сграда, ет.3, ап.3, и апартамент в[жк], [жилищен адрес].
Решението е обжалвано от ответника с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита че добросъвестно е придобил имотите с валидни сделки, които изключват правата на ищците.
Като основание за допускане на жалбата до разглеждане касаторът сочи хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК- противоречие с практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.121, ал.3 ГПК / отм/. при прехвърляне на спорното право в делбения процес, като се цитират т.1 от ППВС № 4/64 г., както и решения на отделни състави на ВКС, а по основанието по т.3- значение на казуса за точното прилагане на закона по сходни дела, както и за развитие на правото.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна, както и основанията за допускането й до разглеждане
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
П. апартаменти са били притежание в съсобственост на ищците и А. П., като първите притежават 36/48 ид.ч., а вторият- останалите 12/ 48 ид.ч., което е установено с влязлото в сила решение за допускане на делбата между тях. При постановяване на същото решение не е уважено възражението на А. П., че е изключителен собственик на имотите по силата на оставено в негова полза завещание от общите наследодатели, защото е преценено, че завещанието не е произвело действие, тъй като е направено при отлагателно условие, което не се е сбъднало. Въпреки това А. П. се снабдил въз основа на това завещание с констативен нотариален акт за собственост на двата имота и по време на висящността на делбеното производство във втората му фаза ги продал на трето лице, което пък с нотариален акт от 26.07.2004г. ги прехвърлило на настоящия ответник.
Не е спорно по делото, че исковата молба за делба не е била вписана, тъй като към момента на предявяването й не е имало такова изискване. Не са вписани и решенията по допускане и извършване на делбата
При тези данни възивният съд е уважил иска, като приел, че правата на страните са установени с влязлото в сила решение по допускането на делбата, а доколкото касаторът е правоприемник на страна по делбата, която се е разпоредила с имотите при висящност на производството, той също е обвързан от това решение по силата на чл.121, ал.3, изр.1 от ГПК /отм./. Посочено е освен това, че за част от имотите продажбите не са произвели транслативен ефект, тъй като продавачът не е бил изцяло техен собственик и на практика е прехвърлил чужди права. Без двете прехвърлителни сделки да са недействителни, те не са довели до придобиване на права и от страна на касатора извън притежаваните 12/48 ид.ч. от А. П.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че по разрешения от въззивния съд правен въпрос за приложението на чл.121, ал.3, т.1 ГПК /отм./ в делбения процес не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.121, ал.3, т.1 ГПК преди изменението на чл.112 ЗС / ДВ бр. 34/ 2000 г./, когато не се е изисквало вписване на исковите молби за делба. Това е разяснено на касатора и по делото, което сам е водил срещу настоящите ищци за установяване на правата си, произтичащи от същите сделки- вж.р.№ І-47-49 от 22.07. 2010 г. по гр.д.№ 6024/2008 г. на Софийски районен съд, 47 състав и потвърждаващото го решение на СГС, както и опр.№ 189/ 15.04. 2013 г. по гр.д.№ 1911/ 2013 г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно им обжалване.
Въззивното решение не разкрива противоречие и с т.1 от ППВС № 4/ 64 г., което насочва към същото приложение на чл.121 ГПК в процеса за делба, а следователно и към ал.3 със съответните последици и за приобретателя.
Цитираните от касатора решение № 176 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2007 г., III г. о., р.№ 95/5.02. 2010 г. по гр.д.№ 2484/ 2008г., І г.о. и р.№ 145/ от 3.09. 2012 г. по гр.д.№ 984/2011 г. на ІІ г.о. са неотносими, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка, а именно когато прехвърлянето на спорното право е станало в първата фаза на делбения процес. За прехвърляния след допускане на делбата ВКС изрично посочва, че производството продължава в лицето на прехвърлителя- р.№ 95 от 5.02. 2010 г. по гр. д. № 2484/ 2008г.,І г.о.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като настоящият казус не разкрива особеностите, посочени в ТР № 1/ 2010 г.- по разрешения правен въпрос има установена съдебна практика и не се налага същата да бъде изоставена или коригирана.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 597 от 29.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 9236/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: