О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 26.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1054 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. К. Т. срещу определение № 430 от 14.11.2017г. по ч. т. дело № 314/2017г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 929 от 25.09.2017г. по т. дело № 216/2016г. на Бургаски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е оставена без уважение молбата /отхвърлено искането/ на А. Д. А. за освобождаване от заплащане на разноски и държавна такса в размер 3 248,20 лв. по повод на подадена от него въззивна жалба.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че не са дадени изрични указания от съда за представяне на декларация за имущественото състояние и семейното положение на жалбоподателя. Излага, че всички дружествени дялове от конкретните посочени търговски дружества са запорирани и частният жалбоподател не е регистриран като едноличен търговец, а предходните регистрации са заличени. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. „При подадена молба за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, към която не са приложени надлежни доказателства, следва ли съдът да укаже на молителя и да му даде възможност да представи необходимите писмени доказателства, включително и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, или може и без да дава такива указания да остави без уважение молбата?“ – противоречие с определение № 354/21.05.2012г. по ч. гр. д. № 233/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 318/12.07.2012г. по ч. гр. д. № 293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и определение № 866/27.12.2012г. по ч. гр. д. № 740/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
2. „Само по себе си обстоятелството, че молител по чл. 83, ал. 2 ГПК притежава дялове от търговско дружество, обосновава ли извод, че същият разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса?“ – противоречие с определение № 71/13.04.2017г. по ч. гр. д. № 491/2017г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 97/01.03.2016г. по ч. гр. д. № 407/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 686/12.12.2014г. по ч. гр. д. № 7091/2014г. на ВКС, ГК, І г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт П. П. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, тъй като в производството по освобождаване от държавна такса съдът преценява не само декларираните от молителя данни, но и всички останали известни му факти и обстоятелства, които са относими към молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да направи извод, че А. А. разполага с достатъчно средства, за да плати дължимата за въззивното обжалване държавна такса, въззивният съд е съобразил, че въпреки осигурената възможност и дадените указания страната не е представила декларация за имущественото си състояние по чл. 83, т. 2 ГПК, нито доказателства за семейното си състояние и задължението си да издържа непълнолетно дете. Съдебният състав е приел, че частният жалбоподател получава трудово възногрождение в размер 320 лв. месечно, същият е едноличен собственик на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], управител е на тези и на други търговски дружества, регистриран е като едноличен търговец и е акционер в [фирма], въз основа на което е направил извод за липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частгния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на частния жалбоподател, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.
По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В посочените от частния жалбоподател и други определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че при заявено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и констатация, че няма представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, вкл. декларация от направилата искането страна, съдът следва да укаже на страната да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства.
В конкретния случай частният жалбоподател в подадената молба за освобождаване от държавна такса е изложил твърдения, че не разполага с достатъчно налични средства, нито с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи, не е в трудово правоотношение, от което да получава доходи и не притежава недвижимо имущество. Посочил е, че е семеен, има дъщеря на 16 години и има здравословни проблеми. Първоинстанционният съд е предоставил двуседмичен срок на жалбоподателя да представи писмени доказателства за твърдените обстоятелства. В изпълнение на дадените указания А. А. е представил доказателства за част от твърдените от него обстоятелства, но не е ангажирал доказателства за твърдяното семейно положение и здравословно състояние.
При тези данни въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, а е съобразил размера на дължимата държавна такса и се е ръководил от критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, като е извършил преценката въз основа на представените доказателства, отчел е известните му факти и обстоятелства, относими към молбата, и е съобразил липсата на декларация за имущественото състояние по чл. 83, т. 2 ГПК, доказателства за семейното състояние и задължението да издържа непълнолетно дете, въпреки предоставената на молителя /частния жалбоподател/ възможност. Различният изход в представените от частния жалбоподател определения е обусловен от различните данни и различното имуществено състояние на страните.
Вторият правен въпрос също не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Б., тъй като изводът за наличие на достатъчно средства за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба е аргументиран не само с притежаваните дялове от различни търговски дружества.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Б..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 430 от 14.11.2017г. по ч. т. дело № 314/2017г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.