О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3870/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4906/11.08.2017г. ,подадена от И. Д. И.,чрез пълномощника му адвокат Ж. Г.,против решение №67/06.07.2017г. на Ямболски окръжен съд,І-ви въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№70/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава в обжалваната му част решение №18/12.01.2017г. по гр.д.№1307/2008г. по описа на Ямболски районен съд- с което се:ПОСТАВЯ в дял на И. Д. И., апартамент №2 в [населено място], [улица], с идентификатор 87374.542.33.8.2, със застроена площ 111, 60 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня с трапезария, две спални, баня, тоалетна, две тераси, заедно с 11, 42 кв.м. общи части от сградата към апартамента, разположен в ПИ с идентификатор 87374.542.33, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 87374.542.33.8.1; 87374.542.33.8.24; под обекта: 87374.542.33.8.15; 87374.542.33.8.16; 87374.542.33.8.18; 87374.542.33.8.17; над обекта: 87374.542.33.8.33; 87374.542.33.8. 34; ведно с прилежащите му мазе № 2 с площ от 8, 25 кв.м. и таванско помещение №2 с площ от 4 кв.м., както и гараж № 2 с идентификатор 87374.542.33.8.18 със застроена площ от 16,43 кв.м. и 1,80 кв.м. от общите части на сградата,като делът е на стойност 86560 лева.
ПОСТАВЯ в дял на Т. П. С.,апартамент №20, находящ се в [населено място], в жилищен блок №58,вх.В,ет.2 на [улица], състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня и входно антре със застроена площ от 53 кв.м,заедно с мазе №20 с площ 13 кв.м. с 3, 30% от общите части на сградата и 2, 39% от правото на строеж, както и магазин-зъболекарски кабинет в [населено място], с идентификатор 87374.542.33.8.16, със застроена площ от 18, 20 кв.м., разположен в ПИ с идентификатор 87374.542.33,като делът е на стойност 67 360 лева.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С. за уравнение на дела й сумата от 1626,39 лв..
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С. на основание чл. 31 ал.2 от ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ид.ч. от апартамент №2, на [улица], [населено място], за периода от 29.11.2007 г. до 22.01.2009 г. в размер на 1996,06 лв., за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. в размер на 10161,39 лв. и за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. в размер на 6235,47 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2009 г. до окончателното им плащане, а искът в останалата му част като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С. на основание чл. 31 ал.2 от ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ид.ч. от гаража на [улица], [населено място], за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. в размер на 1192,62 лв. и за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. в размер на 772,24 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2009 г. до окончателното им плащане, а искът за периода от 14.11.2007 г. до 22.01.2009 г., както искът и за останалите периоди за разликата до предявения размер ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С., на основание чл. 31 ал.2 от ЗС, обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ид.ч. от магазин-зъболекарски кабинет на [улица], [населено място], за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. в размер на 6000 лв. и за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. в размер на 3461 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2009 г. до окончателното им плащане, а искът за периода от 14.11.2007 г. до 22.01.2009 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С., на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, сумата от 632,98 лв. за подобрения в апартамент №20 на [улица],вх.В,ет.2, както и сумата 470,84 лв. за подобрения в апартамент 2 на [улица],вх.А,ет.2 и магазин-зъболекарски кабинет, ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2014 г. до окончателното им плащане, а исковете за разликата до предявените размери от 6000 лв., съответно от 12000 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените прави и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Т. П. С.,чрез пълномощника си адвокат М.Г.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви относно извършването на делбата,въззивният съд е приел,че следва всеки от съделителите да получи реално владяното от него жилище,като И. Д. И. владее и фактически ползва по-големия апартамент на [улица],от който притежава по- голям дял,докато Т. П. С. ползва по-малкия апартамент на [улица],в съсобствеността на който съделителите имат равни дялове,поради което е стигнал до извода,позовавайки се на задължителна съдебна практика на ВКС,че най-малко неудобство ще има при извършване на делбата по член 353 ГПК.В тази връзка съдът е посочил,че следва при извършване на делбата следва да се зачете фактическото положение и се прекрати съсобствеността с най-малко разместване на имуществени блага и неудобства на съделителите и при отчитане на интересите на всеки от тях,поради което е приел,че в дял на съделителката С. следва да се предостави апартамента на ул.”Търговска и зъболекарския кабинет,чиято обща стойност е близка до дела й, тя по професия е зъболекар и може да ползва последния по предназначение,а на съделителя И. да се възложи апартамента и гаража в сградата на [улица],с което се получава стойност най-близка до стойността на дела му.По отношение на предявените от Т. С. обективно съединени искове по член 31,ал.2 ЗС,въззивният съд,след като се е позовал на приетото със задължителната практика на ВКС-ТР №7/2012г. на ОСГК на ВКС, е приел,че по делото е установено за имотите находящи се на [улица]-апартамент №2,гараж и магазин-зъболекарски кабинет,единствен достъп има съделителят И.,до когото е била изпратена нотариална покана от съделителката С. за дължимо обезщетение,поради лишаването й от възможността да ползва горепосочените имоти,съобразно нейния дял,която покана е била връчена на И. на 29.11.2007г.,като по делото няма данни да й предоставен ключ,и при определяне размера на дължимото обезщетение съдът се е съобразил със размера на съответния наем,по данните на заключението на вещото лице по съдебната експертиза.Съдът е посочил, във връзка с предявените от Т. С. искове по член 30,ал.3 ЗС за подобренията в апартамента и зъболекарския кабинет на [улица]и тези в апартамента на [улица],че след като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ,от събраните по делото доказателства е прието за установено,че С. е извършила тези подобрения,поради което е претенцията е уважена в размер съобразно дела й.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК/в редакцията до изм с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като съдът се е произнесъл по въпроса/цитирам/:
„следва ли при извършване на делбата по реда на член 353 ГПК имотите,предмет на делбата да образуват еднородни дялове за всеки съделител.”,в противоречие със задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№144/2011г. по описа на ВКС,ІІ го и решение по гр.д.№1083/2015г. по описа на ВКС,ІІго,постановени в производство по член 290 ГПК.
Видно от решаващите мотиви на въззивното решение при извършването на делбата по реда на член 353 ГПК,съдът се е съобразил както с вида на имотите-и за двамата съделители реално получават в дял жилища,освен това е съобразено и участието на всеки от тях за тези имоти в съсобствеността.Касационният съд намира,че в случая въприетите от съда критерии за извършване на разпределението не са в противоречие,напротив в съотвествие със задължителната практика на ВКС.Посочените от касатора решения на ВКС,са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като се отнасят до други хипотези,различни от разрешената от съда с обжалваното въззивно решение.
На второ място в изложението си касаторът посочва,че/цитирам/:
„решението на първоинстанционния съд противоречи на тази задължителна практика/цитирана от касатора/ на ВКС относно въпроса:дължи ли се обезщетение от ползващия съсобствен имот съсобственик,ако същия не създава пречки на неползващия съсобственик за личното ползване на имота.”,като се позовава на решение по гр.д.№411/2012г. по описа на ВКС,Іго и решение по гр.д.№83/2016г.,Іго,и в тази връзка навежда доводи,че никога със своето поведение не е осъществявал действия,с които да пречи на другия съделител да ползва процесния имот.
Касационният съд намира,че с оглед приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,същото е в съответствие със задължителната практика на ВКС-Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС,според което ползващият съсобственик започва да пречи,когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,което е доведено до знанието на първия и той не му е отстъпил частта,съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползват общата вещ заедно.Съгласно проетото с решаващите мотиви,въззивният съд се е позовал на установеното с доказателствата за отношенията между страните в тази връзка по делото,което напълно съответства на възприетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от14.09.2017г.
Води от горното съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №67/06.07.2017г. на Ямболски окръжен съд,І-ви въззивен граждански състав,постановено по гр.д.№70/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С. сумата от 1600 лева/хиляда и шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: