О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 29.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1461 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Х. и С. К. М., граждани на И., представлявани от адв. В. Д., срещу решение № 5 от 28.01.2014г. по т.д. № 378/2013г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 279 от 01.08.2013г. по т.д. № 257/2012г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против [фирма] иск с правно основание чл.82, ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата 18 480 евро, представляваща пропусната полза.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е необосновано. Поддържат, че въззивният съд е тълкувал превратно част от отношенията между страните и по-точно уговореното от тях в чл.10.2 от предварителния договор. Поддържат, че в производството е било доказано с множество доказателства, че уговореният в клаузата наем със сигурност е щял да бъде получен от ищците, ако ответникът е изпълнил задълженията си по договора. Поддържат, че не биха могли да отдадат под наем имот, който не е построен, не е завършен и въведен в експлоатация, не е обзаведен и не е тяхна собственост, като причината за това е единствено неизпълнението на ответника по договора. Считат, че съдът е следвало да разтълкува волята на страните към момента на сключване на договора, а не да я разглежда от перспективата на настоящия момент. Твърдят, че не е съобразено и обстоятелството, че възвръщаемостта е причината за направената от ищците инвестиция и сключването на процесния договор. Поддържат още, че въззивното решение в обжалваната му част е в противоречие и с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са налице всички основания за уважаване на претенциите им за обезщетение за пропуснати ползи, а именно – виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника по сключения договор, което е в доказана причинно-следствена връзка с неизпълнението на продавача, и наличието на пропуснати ползи за купувачите, които са установени и доказани по размер. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. В случай, че в предварителен договор за строеж и продажба на недвижим имот е налице клауза за сключване на договор за отдаването му под наем след завършване, в която са посочени размерът на наема, страните по договора, срока на договора, дата на сключване на договора, дата на влизане в сила на договора, това представлява ли визираната в ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС „предвидимост” от страните и „сигурност за увеличаване на имуществото” на ищеца – купувач?
2. В случай, че в предварителен договор за строеж и продажба на недвижим имот е налице клауза за сключване на договор за отдаването му под наем след завършване, в която са посочени размерът на наема, страните по договора, срока на договора, дата на сключване на договора, дата на влизане в сила на договора, и продавачът не изпълни задълженията си или откаже да завърши и предаде недвижимия имот, дължи ли същият на купувача обезщетение за пропуснати ползи поради неотдаване на имота под наем?
3. В случай, че в сключения между продавача и купувача предварителен договор за строеж и продажба на недвижим имот изрично е посочено, че след датата на предаване на имота последният ще се ползва от продавача или посочено от него свързано с него трето лице за преотдаването му под наем, налице ли е съгласно договора изрично изключване на хипотезата за лично ползване на имота? В този случай налице ли е невъзможност за увеличаване на имуществото чрез получаване на граждански плодове от обекта /предоставянето му за възмездно ползване/, посочена в ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС?
4. С оглед факта, че ищците са чуждестранни лица, граждани на и с постоянен адрес в държава – членка на ЕС, без разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България, и поради това са закупили имот с инвестиционна цел в Република България, като отдаването му под наем е изрично предвидено в сключения предварителен договор, то изключва ли се „хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор”?
Ответникът [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД, въззивният съд е изложил съображения, че за да бъде уважена претенция за пропуснати ползи, е необходимо да бъде доказано сигурното получаване на доходи или блага от ищците. Обсъдил е клаузата на чл.10.2 от предварителния договор, според която по искане на купувача продавачът ще сключи договор за преотдаване на недвижимия имот под наем на трети лица от името на купувача, като този договор трябва да бъде сключен преди или на датата на предаване на имота, влиза в сила от тази дата за срок от три години и трябва да гарантира на купувача нетна възвръщаемост от 5,5% годишно върху цената на този договор. С оглед на това е приел, че само предвиждането на такава клауза не създава за ищците реална и сигурна възможност за получаване на доходи, още по-малко доказва реални загуби или пропуснати ползи, тъй като получаването на дохода е поставено в зависимост от няколко несигурни бъдещи събития: искане от страна на самите ищци, което няма как да се презюмира, сключване на договор с неизвестно лице и договаряне на наем в размер на 5,5% от продажната цена годишно. Въззивният съд се е позовал на утвърдената практика на ВКС, включително ТР № 3/2012г. на ОСГТК, съгласно която пропуснатите ползи следва да произхождат от реално и сигурно събитие, т.е. да бъде доказано сигурното получаване на доход или блага, каквото в конкретния случай не е установено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните от касатора първи, втори и трети въпроси предпоставят обсъждане на конкретна клауза от сключения между страните предварителен договор за строеж и продажба на недвижим имот с оглед преценката за наличие на предпоставките на чл.82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и дадените по приложението на тази норма разяснения с ТР № 3/2012г. на ОСГТК. Съгласно дадените задължителни указания по приложението на чл.82 ЗЗД, при предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК кредиторът – възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението си за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника, или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Прието е още, че на обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение.
В настоящия случай, при преценката за наличие на предпоставките на чл.82 ЗЗД за присъждане на претендираното обезщетение за пропуснати ползи, въззивният съд е обсъдил клаузата на чл.10.2 от сключения между страните договор и не е отрекъл предвидимостта на претендираните за обезщетяване вреди, но е приел, че не е доказано сигурното получаване на доход или блага от ищците, ако ответникът беше изпълнил точно задължението си. За да достигне до този извод, въззивният съд е взел предвид, че съгласно сключения договор страните са договорили по искане на купувача продавачът да сключи договор за преотдаване на недвижимия имот под наем на трети лица от името на купувача за срок от три години, който ще гарантира на купувача нетна възвръщаемост от 5.5% годишно върху цената на предварителния договора. С оглед на това въззивният съд е приел, че само предвиждането на такава клауза не създава за ищците реална и сигурна възможност за получаване на доходи, още по-малко доказва реални загуби или пропуснати ползи, тъй като получаването на дохода е поставено в зависимост от няколко несигурни бъдещи събития, в това число сключване на договор с неизвестно лице и договаряне на наем в размер на 5,5% от продажната цена годишно. Въззивния съд не се е отклонил от дадените в ТР № 3/2012г. на ОСГТК разяснения, преценявайки с оглед конкретната клауза в сключения между страните договор и останалите обстоятелства по делото, дали е доказана по несъмнен начин сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, като правилността на тези изводи не може да бъде проверена във фазата на допускане на касационно обжалване. Поради това не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторите, позовавайки се на твърдяната от тях неправилност на въззивното решение, са посочили, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързано с посочване какво точно включва „сигурността за увеличаване на имуществото на ищците”, което ще отстрани неяснотата и противоречивото прилагане на ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС от съдилищата. Въпросът, свързан с преценката за наличие на сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, е разрешен с посоченото тълкувателно решение и касаторите не са ангажирали доказателства за противоречивото му прилагане.
Четвъртият въпрос, формулиран в касационната жалба, не е обсъждан от въззивния съд и няма характера на правен въпрос, обусловил решаващите му изводи – въззивният съд е обосновал извода си за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи с липсата на сигурност за пропуснатото увеличаване на имуществото на ищците, без да излага съображения дали е изключена „хипотезата на лично ползване на обекта от самия кредитор”, като изводът му е основан на съвкупната преценка на обстоятелствата по делото. Правилността на тази преценка обаче не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК. Поради това формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 28.01.2014г. по т.д. № 378/2013г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: