4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 31.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1819 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Н. К. Т., представляван от адвокат А. М., против въззивното определение № 6 от 10 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 255/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 119 от 7 март 2018 г., постановено по гр.д. № 128/2014 г. на районния съд в [населено място], за връщане на подадена от жалбоподателя молба вх. № 210/16.01.2018 г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 550/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че дадените от районния съд указания за внасяне на държавна такса в размер на 25 лева са били незаконосъобразни, доколкото жалбоподателят е освидетелстван с решение на ТЕЛК като лице с увреждане (глухонямост), поради което не е дължал заплащане на държавна такса. Твърди се, че разпореждането с указанията за отстраняване на нередовности не е било надлежно връчено, защото отбелязването от страна на връчителя на три имена и качеството „колега“ на лицето, получило съобщението, не отговаряло на изискването на закона, тъй като не било посочено дали това лице е от кантората на процесуалния представител, към когото е адресирано съобщението. Частният жалбоподател сочи, че пояснението „колега“ е било вписано в обратната разписка постфактум от трето лице; че не е била осъществена процедурата по чл. 51, ал. 1 ГПК, тъй като съобщението не е било връчено в кантората на упълномощения адвокат; че обратната разписка не е била изготвена в съответствие с изискванията за оформянето ?. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания акт, и са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Районният съд в [населено място] е бил сезиран с молба вх. № 210 от 16 януари 2018 г. на Н. К. Т., чрез адвокат А. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила съдебно решение № 16 от 26 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 550/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. Администриращият съд е констатирал, че молбата за отмяна е нередовна, поради което я е оставил без движение с разпореждане от 16.01.2018 г. с указания за представяне на препис от молбата за насрещната страна и за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на Върховния касационен съд, като е посочил и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок. Видно от материалите по делото, препис от това разпореждане е бил връчен на 19.02.2018 г. на намиращия се на посочения съдебен адрес (адвокатска кантора „Ал. М. и М. М.“) адвокат М. Т. М., вписан в регистъра на САК под номер [ЕГН] – „колега“, със задължение да предаде съобщението на процесуалния представител на страната.
Районният съд е констатирал, че указанията не са били изпълнени в указания срок, изтекъл на 26.02.2018 г. (във въззивното определение е посочено, че е изтекъл на 27.02.2018 г.), поради което с разпореждане № 119 от 7 март 2018 г., постановено по гр.д. № 128/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], е върнал молбата за отмяна на основание чл. 306, ал. 2 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, окръжният съд в [населено място] е приел, че съобщението с указанията за отстраняване на констатираните нередовности е било надлежно връчено и тези нередовности не са били отстранени в законоустановения едноседмичен срок, поради което молбата за отмяна е върната законосъобразно.
К. съд намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване на въззивното определение.
Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалвания акт поради неучастие в настоящото производство на насрещните страни по молбата за отмяна. Доколкото същата е била върната още в процеса на администрирането ?, преди осъществяване на процедурата по чл. 306, ал. 3 ГПК, в производството не са били конституирани насрещни страни. Поради това преписи от разпореждането на първоинстанционния съд, респективно от частната жалба, въззивното определение, частната касационна жалба и приложенията към нея, не е следвало да бъдат връчвани, както са процедирали и предходните инстанции.
К. съд приема, че поставените от жалбоподателя въпроси (процесуално задължен ли е въззивният съд, когато първоинстанционният съд не е констатирал нередовностите на извършени процесуални действие пред първоинстанционния съд, да вземе при условията на служебно начало мерки за отстраняване на нередовността на извършеното процесуално действие; процесуално допустимо ли е да се дават указания за отстраняване на нередовностите на молба за отмяна – внасяне на държавна такса и представяне на препис от молбата за отмяна в хипотезата, в която предявилия молбата за отмяна адвокат не е представил пълномощно за представителна власт; подлежи ли на потвърждаване извършено процесуално действие по предявяване на молба за отмяна, извършено от адвокат, който няма пълномощно за представителна власт във въззивното производство по частната жалба, насочена срещу връщането на молбата за отмяна, ако да, потвърждаването на действието по подаването на молбата за отмяна, поражда ли правни последици със задна дата; без да е налице надлежно учредена представителна власт в полза на адвокат, процесуално допустимо ли е да се санкционира страната по делото, чрез връщане на молбата за отмяна, за неотстранена нередовност на молбата за отмяна – липса на внесена държавна такса и непредставен препис на молбата за отмяна според страните; процесуално задължен ли е съдът на първо място да проверява наличието на представителна власт на лицето, извършило действия от името на друго лице, и едва тогава да извършва проверка за редовност по въпроса за внасянето на държавна такса и представяне на препис от молбата за отмяна според броя на страните; процесуално задължен ли е съдът при условията на служебно начало да извършва проверка за наличието на надлежно учредена представителна власт) не обосновават допускането на касационното обжалване. По съществото си те не са свързани с изрично посочените в частната жалба оплаквания за нередовности при връчване на съобщението за оставяне на молбата за отмяна без движение и указанията на съда, а от друга страна частният жалбоподател не е поставил въпроси по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, че връчването на съобщението за отстраняването на констатираните нередовности на адвокат, намиращ се на посочения съдебен адрес, е редовно. Тъй като съобразно задължителното разяснение, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС може да допусне касационното обжалване само по обусловил правната воля на съда въпрос, а от друга страна, касационният съд няма правомощието сам да формулира подобен правен въпрос от мотивите на въззивния съд, то касационното обжалване в случая не може да се допусне.
Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт не е и очевидно неправилно, тъй като не се установява неправилност до степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото.
Поради посочените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на
IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 6 от 10 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 255/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: