О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
Гр.София, 04.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 5281 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. против Решение № 2784/ 10.04.2013 г. по гр.д.№ 11103/12 г. на Софийския градски съд, ІV „В” въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № ІІ-78-152/ 21.05.2012 г. по гр.д.№ 45851/10 г. на Софийския районен съд, 78 състав, с което е изнесен на публична продан, като неподеляем, допуснатия до делба недвижим имот- апартамент № 10 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІV, заедноп с принадлежащото към него мазе № 5 и заедно с 4,509% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като на основание чл.32, ал.2 ЗС Н. А. И. е бил осъден на основание чл.31, ал.2 ЗС да заплати на останалите съделители обезщетение за ползването на съсобствения между тях имот за периода 21.09.2010 г.- 15.03.2012 г., както следва: на М. А. И.- сумата 3 632,05 лв., като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 4 231,10 лв.; на Д. А. И.- сумата 279,38 лв., като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 604,45 лв.; на М. Д. И.- сумата 279,38 лв., като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 604,45 лв. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е нищожно, евентуално недопустимо или неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за признаване на неговата нищожност, евентуално- обезсилване или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно, което по смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК е достатъчно основание за допускане на касационното обжалване. Наличието на този порок на атакувания съдебен акт се мотивира с твърдението, че въззивният съд е отказал да се произнесе по оплакванията за недопустимост, евентуално- неправилност на първоинстонционното решение, обективирани в уточняваща молба на касатора в настоящото производство, подадена след изтичане на срока за въззивно обжалване, а се е произнесъл само по подадената в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба, за която е приел, че има бланкетен характер. Според поддържаното от касатора, по този начин въззивната инстанция е ограничила по недопустим начин правото му да получи правосъдие, което обуславя нищожност на постановеното от нея решение. Досежно частта на обжалваното решение, с което е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд изнасяне на делбения имот на публична продан като неподеляем, се излагат и доводи за неговата недопустимост, като се поддържа, че в този му част първоинстанционното решение не е било атакувано с въззивна жалба
Ответниците по касационната жалба- М. А. И., Д. А. И. и М. Д. И. не са депозирали по реда на писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на поддържаното от касатора основание е обусловено от формиране на извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, което произтича от необходимостта съдът да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. В случая такава вероятност решително не е налице. Въззивният съд правилно е съобразил, че съгласно чл.64, ал.1 ГПК не може да взема предвид процесуални действия, извършени след изтичане на установените за извършването им срокове, и следователно не дължи произнасяне по молбата- допълнение на въззивната жалба, депозирана след изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК срок за въззивно обжалване. Сезиран с подадената от касатора бланкетна въззивна жалба, въззивният съд, действайки като инстанция по същество, е формирал собствени фактически и правни изводи по спора въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което и доколкото крайният му извод е съвпаднал с този на първоинстанционния съд, е потвърдил решението на районния съд по извършването на делбата. В този смисъл не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи задълженията на втората инстанция при условията на ограничен въззив, още по-малко- нарушение, чиято тежест да обуслови нищожност на въззивното решение поради липса на валидно формирана правораздавателна воля. Не е налице и твърдяната недопустимост на решението на СГС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за изнасяне на делбения имот на публична продан, доколкото с бланкетната въззивна жалба от 04.06.2012 г. решението на СРС е било обжалвано изцяло, а не само в частта относно претенцията по сметки, и следователно като резултат от подаване на жалбата въззивният съд е бил компетентен да се произнесе изцяло по предмета на делбеното производство във фазата на извършване на делбата.
С оглед изложените съображения, предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС нсе са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2784/ 10.04.2013 г. по гр.д.№ 11103/12 г. на Софийския градски съд, ІV „В” въззивен състав, по касационната жалба на Н. А. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: