О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 05.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 411/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Е” АД гр. С., чрез процесуалния му представител адв. В от АК гр. С., срещу определение № 247 от 13.05.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя без разглеждане въззивната жалба на дружеството против определение № 176 от 26.02.2008 г. по т. д. № 44/2008 г. по описа на Окръжен съд гр. П. и се прекратява производството по ч. гр. д. № 435/2008 г. по описа на ПАС. С първоинстанционното определение ПлОС е разделил производството по предявените обективно съединени искове, като е оставил за разглеждане иска по чл. 646, ал. 2, т.1 от ТЗ за прогласяване нищожност на плащанията, извършени от ответника, а искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е постановил да се разгледа в отделно производство.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като е изложил подробни съображения. Счита, че разглеждането само на установителния иск се явява процесуално недопустимо, поради липсата на правен интерес от установяване на нищожност без искане за осъждане, което да доведе до попълване на масата на несъстоятелността. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба „Ц” ЕООД гр. С. поддържа становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ответникът „К” ЕООД гр. П. несъстоятелност) не ангажира становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по търг. дело № 44/2008 г. по описа на ОС гр. П. е образувано по искова молба от „Е” АД гр. С. срещу „Ц” ЕООД гр. С. и „К” ЕООД гр. П. несъстоятелност). Предявени са исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ за прогласяване нищожност на извършени след начална дата на неплатежоспособност – 30.10.2005 г. две плащания от втория ответник на първото ответно дружество за сумите от 2 856,39 лв. и 2 722,03 лв. (общо 5 578,42 лв.), като с допълнително искане е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 55 във вр. с чл. 134 от ЗЗД за връщане на посочените суми в масата на несъстоятелността. С определение от 14.02.2008 г. съдът е оставил без движение исковата молба, с указание ищецът да посочи как да продължи производството, тъй като са съединени за общо разглеждане два иска, по единия от които „Е” АД счита, че дружеството в несъстоятелност е ответник, а по втория – че е ищец.
Исковата молба е постъпила в регистратурата на Пловдивски окръжен съд на 13.02.2008 г. и съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) същата се разглежда по реда на отменения Граждански-процесуален кодекс.
С молба от 19.02.2008 г. ищецът твърди, че са налице условията на чл. 103, ал. 1 от ГПК (отм.) и че е допустимо предявяването на обусловения от чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ иск по чл. 134 от ЗЗД за връщане на платената сума, като евентуалното противоречие в интересите на обявеното в несъстоятелност дружеството ще се отстрани чрез назначаването на особен представител. С определение № 176/26.02.2008 г. Пловдивският окръжен съд е разделил производството по двата иска, тъй като не са налице предпоставките на чл. 123 от ГПК (отм.) за съвместното им разглеждане. Това определение е обжалвано от ищеца пред Пловдивския апелативен съд, който е оставил без разглеждане въззивната жалба на дружеството и прекратява производството по ч. гр. д. № 435/2008 г. по съображения, че определението на ПОС не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер и не попада в хипотезата на чл. 213 от ГПК (отм.).
Обжалваното определение е правилно.
Частната жалба е постъпила в регистратурата на Пловдивски апелативен съд на 17.03.2008 г. и съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) същата е разгледана от въззивния съд по реда на отменения ГПК, в сила до 01.03.2008 г.
Законосъобразен се явява направеният от въззивния съд извод, че обжалваният съдебен акт не подлежи на обжалване, тъй като не препятства развитието на процеса. Производството по обжалване на определенията пред по-горна инстанция по правило контролира определенията, които не се контролират чрез обжалване на решенията. Разпоредбата на чл. 213 ГПК (отм.) визира случаите, в които може да се обжалват самостоятелно определенията с частна жалба, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваният от жалбоподателя акт пред ПАС не попада в тези хипотези, тъй като е от категорията на определенията постановени по движението на делото. С разпоредбата на чл. 103. ал. 1 от ГПК (отм.) е предвидено, че ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, като в ал. 2 от посочената разпоредба законодателят е предоставил на съда възможността да раздели предявените искове, в случай, че същите не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено. Преценката на съда не подлежи на контрол от по-горна инстанция и в този смисъл изводите на въззивния съд, че подадената частна жалба срещу определението на ПОС за разделяне на предявение искове е недопустима, са законосъобразни.
По изложените съображения определението на Пловдивския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247 от 13.05.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 435/2008 г. по описа на същия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: