3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 295/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
гр. София, 14.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 295 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Н. В. Б. и Й. А. Б. обжалват решение № 546 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 716/10 г. на Софийски окръжен съд. К. считат че решението в частта, в която е уважен иск за прогласяване нищожността на договор за дарение поради противоречие в закона и е допусната делба на недвижимия имот предмет на дарението, е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Жалба е подадена и от Н. И. Б. който твърди, че въззивното решение е неправилно на основанията визирани в чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Ц. Й. Б. оспорва жалбите.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Искът е за делба на недвижим имот и движими вещи, предявен от Ц. Б. срещу Й. и Н. Б.. Допълнително ищцата предявила инцидентен установителен иск срещу Й. Б., Н. Б. и Н. Б. с искане да се прогласи нищожността на договор за дарение сключен с нот. акт № 66 от 05.03.2007 г. на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 23 СК, тъй като не е дала съгласие за дарение на семейното жилище. В условията на алтернативност е предявила иск по чл. 29 ал. 3 изр. 1 пр. 2 ЗН за намаляване дарението до размер на запазената и част от наследството.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 173 от 14.12.2009 г., допълнено с решение № 86 от 22.06.2010 г., по гр. д. № 295/07 г. на Районен съд [населено място] в частите, в които е отхвърлен предявения от Ц. Б. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за дарение на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 СК /отм./ и иска и за делба на дворно място, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, масивна лятна кухня, гараж и едноетажна стопанска сграда. В отменената част е постановил ново решение, с което е обявил за нищожен договора за дарение и е допуснал делба на недвижимия имот предмет на дарението. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлено възражението на Ц. Б. за намаляване на дарението и е прекратил производството в тази част. Отменил е първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на движими вещи, като за част от тях е отхвърлил иска, за друга част е приел в държане на кого се намират, а за конкретно посочени вещи е приел че следва да се допуснат до делба. Съдът е изложил съображения, че предмет на делбата са недвижим имот и движими вещи, останали в наследство от А. Б., починал на 05.04.2007 г. Негови наследници били съпруга Ц. и родители Н. и Й. Б.. Н. Б. е племенник на починалия. Бракът на ищцата с починалия бил сключен на 19.02.1995 г. С нот. акт № 69 от 17.03.1997 г. Н. и Й. Б. дарили на сина си А. процесния недвижим имот, като си запазили пожизнено правото на ползване на лятна кухня. Според въззивния съд, договорът за дарение е нищожен. По делото нямало категорични свидетелски показания че по време на дарението страните са били във фактическа раздяла и че имотът не бил семейно жилище. С оглед на уважаване на този иск, решението в частта, в която съдът се произнесъл по евентуалният иск следвало да бъде обезсилено, а делбата на имота да бъде допусната.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложенията, които са идентични по съдържание, са формулирани въпроси за допустимостта на иска по чл. 23 СК /отм./, когато той е предявен след смъртта на съпруга който се е разпоредил с имот представляващ семейно жилище; необходимо ли е съгласие на съпруга несобственик за разпореждане със семейното жилище тогава, когато дарителят запазва правото на ползване на имота; представляват ли семейно жилище дворно място, лятна кухня, гараж и стопанска сграда и дали въззивното решение противоречи на възприетото от съдебната практика понятие и разбиране за „фактическа раздяла”. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта на иска по чл. 23 СК /отм./, когато той е предявен след смъртта на съпруга който се е разпоредил с имот представляващ семейно жилище, с оглед приетото в решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г., на ВКС III ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК Според тази решението, когато искът по чл. 23 СК /отм./ е предявен след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се с личния си имот, ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент, тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище”. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо като съпруг – несобственик е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, но със смъртта на съпруга и бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно. В този смисъл е и решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр. д. № 38/00 г. на ВКС ІІ ГО.
Има основание да се допусне касационно обжалване и по въпроса представляват ли семейно жилище дворно място, лятна кухня, гараж и стопанска сграда. В. съд е приел, че семейното жилище включва целия дарен имот. Според решение № 72 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 67/80 г. на ОСГК ВС, когато семейното жилище е сграда в дворно място и освен жилищната сграда в регулирания парцел има и стопански постройки, включително и гараж, за разрешаването на спора по чл. 28 СК /отм./ са от значение само онези жилищни и сервизни помещения които са предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство. Приетото в определение № 796 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 209/09 г. на ВКС ІV ГО не е критерий за допустимост на касационното обжалване, тъй като определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо.
По въпроса необходимо ли е съгласие на съпруга несобственик за разпореждане със семейното жилище тогава, когато дарителят запазва правото на ползване на имота се сочи основание за допустимост по чл. 290 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като касаторите не са обосновали тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба, няма основание да се допусне касационно обжалване. Настоящият състав счита, че поставения въпрос за изясняване дали въззивното решение противоречи на възприетото от съдебната практика понятие и разбиране за „фактическа раздяла” не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е фактически. Преценката дали страните са фактически разделени се прави въз основа на доказаните факти, поради което е въпрос по съществото на спора. Дали правилно или не съдът е преценил доказателствата по делото и въз основа на тях дали е направил обосновани правни изводи не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Затова посочената съдебна практика изразена в решения № 3749 от 29.12.1981 г. по гр. д. № 3291/81 г. на ВКС ІІ ГО и № 3284 от 23.11.1981 г. по гр. д. № 2839/81 г. на ВС ІІ ГО и Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК ВС не е основание за допустимост на касационното обжалване по формулирания въпрос.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 546 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 716/10 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на Н. В. Б. и Й. А. Б. и на Н. И. Б. в едноседмичен срок да внесат по 25 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: