О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 09.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от К. Н. т.д. № 1888 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. Б. срещу решение от 22.03.2016г. по гр.д. № 6944/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено изцяло решение от 24.03.2015г. по гр.д. № 54680/2014г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл. 199а във вр. с чл. 242 КЗ /отм./ за заплащане на следните суми: 4 572,47 евро по договор от 10.11.2011г., сключен между С. П. С. и [фирма] и сключена в тази връзка групова застраховка, ведно със законната лихва, както и сумата от 10 855.05 евро във връзка със застраховка „Живот“.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът [фирма] представя отговор на касационната жалба, в който посочва че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Претендира разноски в размер на 1 139 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: за да отхвърли процесните искове първоинстанционният съд е приел, че при сключване на договора за застраховка „Живот“ наследодателката и майка на ищеца- С. П. С., съзнателно е въвела застрахователното дружество в заблуждение относно интересуващите го заболявания, от които страда и за които е била диагностицирана. Съдът е намерил, че тези заболявания са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на С. С.. Въззивният съд е счел, че С. С. е била диагностицирана и се е лекувала от заболяванията „артериална хипертония“ и „неинсулинозависим захарен диабет“ преди датата на сключване на процесната застраховка – 10.11.2011г., като е приел, че информацията съдържаща се в оспорените амбулаторни листове се ползва с официална удостоверителна сила. Приетите като доказателства по делото амбулаторни листове представляват извадка от информационната система на Р.- Бургас /писмо от Р.-Бургас с изх.№ 11-00-4/24.01.2015г./, чиято достоверност е гарантирана чрез събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК. Те представляват заверени копия, разпечатани от електронните отчети, представени от съответните изпълнители на медицинска помощ в Р.-Бургас и не съдържат някои реквизити като подпис на лекаря и пациента. Същите се верифицират с електронния подпис на лекаря. Поради тази причина приетите по делото като доказателства амбулаторни листове не представляват копия на оригинални документи, а представляват извлечения от информационна система, чиято достоверност е гарантирана от директора на Р.-Бургас.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че щом рецептурната книжка, не е представяна по делото /само е цитирана в писмото на Р.-Бургас/, то не са налице никакви данни за съдържанието й, включително дали в нея са поставяни някакви диагнози на С. С., кога са били поставяни, кои лица са ги поставяли, дали в тази връзка й е било предписвано някакво лечение и т.н., въззивният съд е приел, че от оспорените амбулаторни листове е видно, че рецептурната книжка е била налична през предходните 5 години преди дата на подписване на декларацията, за което са направени съответните записи във всеки един от амбулаторните листове – отдолу, вляво на амбулаторните листове. Рецептурната книжка се издава на хронично болно лице за купуване на лекарства по здравна каса. След издаването й, рецептурната книжка се предоставя за използване на самия болен. Затова няма как да се предостави от Р. – Бургас. Твърдения и доказателствени искания в тази посока не са правени от ищците по делото пред първа инстанция. От друга страна доколкото предоставената от Р. – Бургас информация за издадена рецептурна книжка е потвърдена и от представените амбулаторни листове, то няма основание да не бъде кредитирана. Във връзка с гореизложеното, въззивната инстанция е направила извод, че заключението на вещото лице по приетата без оспорвания по делото съдебно медицинска експертиза правилно и обосновано е изградено върху съдържащата се по делото медицинска информация за здравословното състояние на застрахованата С. С..
Въз основа на процесния въпросник, решаващият състав е счел, че застрахованата е следвало да посочи дали през последните 5 години е боледувала и е била лекувана, както и дали е било известно имала ли е някое от изброените в него заболявания. С оглед на това е прието, че така поставеният въпрос включва наличието на следните предпоставки: застрахованата да е боледувала, да е била лекувана и да й е било известно, че страда от съответното заболяване. При сключването на застрахователния договор на С. С. е бил поставен въпросът за наличието на артериална хипертония втора или по- висока степен, на който тя е отговорила отрицателно. Следователно, дружеството е счело, че не всеки вид хипертония представлява обстоятелство, което следва да бъде декларирано от застрахованото лице. По настоящото дело данни за хипертония се съдържат в амбулаторните листове- във всеки от тях е записано , че на С. С. е била поставена диагноза „Есенциална (първична) хипертония“, което заболяване не отговаря на посочените във въпросника – декларация „артериална хипертония II-ра или по – висока степен“. В приетото по делото Писмо от Р. – Бургас с изх. №11-00-4 / 24.01.15 г. също така е отбелязано, че на С. е била издадена рецептурна книжка № 0424808 от 22.11.2001 г. относно заболяването „Есенциална (първична) хипертония“. Изобщо в нито един от представените по делото документи не е посочено С. да е била диагностицирана с артериална хипертония втора или по-висока степен. Следователно С. е отговорила правилно на така поставения й при сключването на застраховката въпрос.
По отношение на заболяването „диабет“ във въпросника-декларация, за наличие на заболяване диабет и лекувана ли е за това заболяване, С. е дала отрицателен отговор. Според въззивния съд, заболяването „Неинсулинозависим захарен диабет“, съобразно амбулаторен лист № 002632 от 08.05.2009г., датира най-рано от 2009г. Същото заболяване е документирано и в амбулаторен лист 000405 от 19.01.2012г. ./след сключване на застрахователния договор/. И в двата листа е дадена консултация с ендокринолог по отношение на заболяването диабет и е издадено направление за такъв специалист. Целта на посещението е била изписване на лекарства като е отразено, че приема редовно поддържащата терапия.
Въззивната инстанция се е позовала на заключението на вещото лице, според което атеросклерозата, АХ и дислипемията са основни фактори за сърдечен инфаркт, а захарният диабет е допълнителен /допринасящ/ рисков фактор. Изведено е наличието на причинно-следствена връзка между заболяванията на С.- АХ и захарен диабет и причината за смъртта й. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че С. е починала в резултат на запушване на съд, който храни предната стена на сърцето вследствие на тромб в атеросклеротична променена плака на кръвоносен съд. АХ в съчетание с атеросклерозата действат комплексно. Посочено е, че болни с диабет боледуват два пъти повече от миокарден инфаркт, отколкото сърдечно болни без диабет, поради което и наличният диабет е бил допълнителен фактор. Въз основа на това е прието за установено, че смъртта на С. С. се намира в причинна връзка с твърдените заболявания „Артериална хипертония“ и „неинсулинозависим захарен диабет“, като диабетът, макар и допълнителна, е бил важна съпътстваща причина за смъртта..
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Ползва ли се с доказателствена сила относно посочените в него обстоятелства документ, върху който няма положен подпис?- твърди се, че посоченият въпрос е решен в противоречие с решение № 1338 от 18.11.2008г. по гр.д. № 5675/2007г. на ВКС, V ГО и решение от 09.07.2014г. по в.гр.д.№ 4110/2012г. на СГС. /2/ Успешното провеждане на оспорване на документ, върху който няма положен подпис, необходима предпоставка ли е, за да не бъде взето предвид съдържанието му от съда при постановяване на решението по делото?, /3/ Приобщаването към доказателствения материал по делото на документ, върху който липсва положен подпис, в съответствие ли е с изискваниятана чл. 146, ал.4 ГПК?, /4/ Допустимо ли е съдът да изгради решаващите си изводи по правния спор единствено върху съдържанието на неподписан документ?
Всички формулирани въпроси касаят доказателствената сила на неподписан документ. Същите в конкретния случай не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като процесните документи представляват извадка от информационна система на Р.- разпечатка на електронни отчети, верифицирани с електронен подпис на лекаря, поради което не покриват понятието неподписан документ, при който е неизвестен авторът на същия. От друга страна, липсва поставен въпрос относно доказателствената сила на документите, съобразен с очертаната по-горе специфика на същите. Предвид неосъществяването на общото основание за допускане на касационния контрол, безпредметно е обсъждането на посочените допълнителни селективни критерии.
Предвид изхода на спора, следва да се присъди на ответника по касацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2016г. по гр.д. № 6944/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. Л. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.