О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 08.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 408 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Й. против решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 25.11.2009 година по гр.д. № 336/2009 година, с което е потвърдено решението, постановено на 09.02.2009 година по гр.д. №371/2008 година от Районен съд – Берковица. С последното е допуснато извършването на съдебна делба между страните по спора, на описаните в исковата молба недвижими имоти, при равни квоти.
Касационната жалба е подадена в срока, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба.
За да приеме, че иска за делба е основателен при посочените в съдебното решение равни квоти между съделителите, въззивния съд е приел, че по силата на наследяване и по право на заместване, наследници на наследството, оставено от смъртта на общия наследодател на страните Г, са страните по делото при равни квоти. Съдът е приел, че по силата на извършената сделка за прехвърляне на собствеността върху ? ид.ч. от дворно място и втори жилище етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, ответникът е придобил 1/4 ид.ч. от мястото и толкова от втория етаж на построената сграда. По отношение на ? ид.ч. от дворното място и ? ид.ч. от жилището на втория етаж на построената къща, съдът е приел, че по силата на същата правна сделка и наследяване, ищцата е придобила правото на собственост. Съдът не е зачел представените писмени доказателства, касаещи развалянето на договора за прехвърляне на право на собственост върху процесните имоти по отношение на наследодателя на ищцата – е приел за недоказано твърдението на ответника за наличието на влязло в сила съдебно решение, развалящо договора по отношение на бащата на ищцата.
Сочения въпрос в изложението на касационните основания е процесуалноправен. Жалбоподателят твърди, че в противоречие с практиката на съдилищата, въззивния съд е направил преценка на доказателствата по делото, касаещи наличието на влязло в сила, според него, съдебно решение. Въззивния съд се е произнесъл по този процесуалноправен въпрос, като е обосновал решението на извода за липса на влязло в сила съдебно решение, касаещо развалянето в една част, относно неизпълнението на задълженията по алеаторния договор от страна на наследодателя на ищцата и неговата съпруга, като е основал този свой извод съобразно правилата за доказателствената тежест от установяването в процеса на този факт. Съдът е съобразил произнасянето си по този въпрос както с разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения, така и с постоянната практика на съдилищата по прилагането на тази разпоредба и разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и последиците от това. Представеното от жалбоподателя съдебно решение №752/18.11.1988 г. по гр.д. №637/1988 г. на ІІІ г.о. на ВС е неотносимо към повдигнатия процесуалноправен въпрос, доколкото касае задължението на съда да изложи мотиви към решението за фактическите и правни основания, въз основа на които е постановено.
Останалите доводи на жалбоподателя, направени в изложението на касационните основания са неотносими към производството по чл.288 от ГПК, доколкото са твърдения за наличието на процесуални нарушения на съдилищата, допуснати при разглеждането на делото според жалбоподателя. Процесуалните нарушения не са сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, които водят до извод за допустимост до касационно обжалване на въззивното решение. Същите следва да се разглеждат и да се преценяват в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, за което следва да са налице предпоставките за нейното допускане до касационно обжалване, каквито в случая не са налице.
По изложените съображения, не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, сочени от жалбоподателя.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 25.11.2009 година по гр.д. № 336/2009 година, с което е потвърдено решението, постановено на 09.02.2009 година по гр.д. №371/2008 година от Районен съд – Берковица.
Председател: Членове: 1. 2.