О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр.София, 08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. гр.д. № 493/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. А. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 640/ 02.12.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г., с което е оставено в сила решение на Русенски районен съд по гр.д. № 1736/ 2008 г. С решението е уважен предявеният против касатора иск по чл.86 от СК за изменение на размера на издръжката, която М. А. И. трябва да заплаща на детето си Д. М. И. чрез нейната майка и законен представител Д. А. Х. , като същият е увеличен от 50 лв на 80 лв месечно, считано от 20.05.2008 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателят, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, в противоречие с практиката на ВКС. Този въпрос бил за критериите, при които се определя размерът на дължимата издръжка, като според касатора неправилно въззивният съд отказал да съобрази факта, че той не работи и възможностите му за даване на издръжка не отговарят на даденото увеличение. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита за правилни изводите на съда и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че в сравнение с момента на определяне на размера на издръжката на детето Д. (2005 г.) са се изменили обстоятелствата, влияещи на размера на задължението (нараснала възраст на детето, обуславяща нараснали потребности на същото). По този въпрос страните не спорели, ответникът признавал наличието на обстоятелства за изменение на издръжката. Относно размера, в който същата следва да се увеличи е съобразено от съда, че бащата е трудоспособен, както и че настъпилото в хода на процеса прекратяване на трудовото правоотношение по негово съгласие не е аргумент за трайно намаляване на доходите му.
Изводите на въззивния съд не са направени в противоречие със съдебната практика. Жалбоподателят не е посочил практика на ВКС, в разрез с която да е постановено обжалваното въззивно решение. По този начин изложените твърдения, че в това решение се съдържа произнасяне по съществени въпроси, отговорите на които са в противоречие с практиката на ВКС, остава голословно. Такова противоречие няма, напротив, в ППВС № 5 от 1970 г. изрично е посочено, че не се освобождават от задължение да издържат децата си трудоспособни родители, които неоправдано не работят. В случая касаторът не твърди да е настъпило намаление на трудоспособността му, съответно обстоятелството, че с негово съгласие е прекратен трудовият му договор, не може да бъде оправдание за това, че няма доходи. Решението на въззивния съд е в унисон със задължителното тълкуване на ВКС, а не му противоречи.
Неоснователни са и доводите, че отговорът на посочения въпрос е от значение точното прилагане на закона и развитието на правото. Критериите, според които се определя размерът на дължимата издръжка, са уредени в чл.84 от СК, като по прилагането на нормата няма затруднения в практиката. Изяснено е и трайно се приема от съдилищата, че размерът на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца се определя според възможностите на родителите да дават такава. Трудоспособните родители дължат издръжка според квалификацията си и възможностите да реализират доходи от труд, без оглед дали работят. Именно изхождайки от тези критерии е постановил обжалваното решение въззивният съд и не е необходима намесата на ВКС за изясняване на съдържанието на нормата на чл.84 от СК.
Съответно не може да се приеме, че са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и искането в тази насока не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 640/ 02.12.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: