О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 07.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 651 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Х. и З. Ф. М., против решение на Смолянски окръжен съд, постановено на 04.02.2009 година, по гр.д. №749/2008 година, с което е оставено в сила решение №428 от 29.09.2008 година, по гр.д. №811/2007 година, по описа на Районен съд – С.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима
В изложението на касационите основания към жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване, защото с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решаван противоречиво от съдилищата, според касатора е, дали с недекларирането на процесните имоти от страна на наследодателите на ищците през 1949 година, съгласно разпоредбите на Указ 573/28.05.1949 година на Президиума на ВНС, имотите са станали държавна собственост – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Второто основание за допускане до касационно обжалване, посочено от жалбоподателите, е произнасянето на съда по съществения материалноправен въпрос, императорската тугра /крепостен акт/ от 1912 година, като собственик или като владелец легитимира наследодателя на ищците по делото.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че след смъртта на наследодателя на ищците, през 1932 година, неговите наследници са били длъжни да декларират имуществото си през 1949 година, като от събраните по делото доказателства /извлечение от емлячен регистър/, част от наследниците на общия наследодател Р са декларирали имоти, предмет на декларацията на Е. от 1929 – 1935 година, но не всички имоти и не от всички неследници, въз основа на което въззивния съд е приел, че наследниците на Р. Е. са извършили разпоредителни сделки с част от имотите и не се установява правото на собственост на наследодателя им, към момента на национализацията.
Представени са решения на Смолянски окръжен съд и Смолянски районен съд, от които е видно, че по отношение на обстоятелството, дали недекларирането на имотите, съгласно разпоредбите на Указ №573/28.05.1949 година, представлява самостоятелно основание за приемане на извод, че същите не са собственост на лицата, чиито наследници претендират възстановяване на правото на собственост, е налице различно разрешаване от съдилищата. В този, противоречив на въззивния съд извод, са направените от съдилищата изводи в приложените решения №39 по гр.д. № 513/2007 г. на Окръжен съд – С. , решение №121/25.03.2008 г., по гр.д. № 703/2007 г., на Районен съд – С. Наличието на противоречиво произнасяне на съдилищата по горния съществен материалноправен въпрос, е основание за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
С обжалваното решение, въззивния съд е споделил изцяло изводите на районния съд, по отношение на това, дали императорската тугра от 1912 година е легитимирала като собственик или като държател или владелец, наследодателя на ищците по делото. Доколко императорската тугра /крепостен акт/, по смисъла на разпоредбите на Турския закон за земите от 1858 година е предоставяла правото на собственост или друго ограничено вещно право, е съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, доколкото е обусловил крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск. Този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение на Смолянски окръжен съд, постановено на 04.02.2009 година, по гр.д. №749/2008 година.
Делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение на ВКС, за насрочване.
Председател:
Членове: 1.
2.