О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 30.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 231 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” О. , гр. В. чрез процесуален представител адв. Р срещу решение № 451 от 31.10.2008г. по т. дело № 828/2008г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 1969/13.06.2008г. по гр. д. № 937/2008г. на Варненски районен съд, ХІ състав и ответникът „А” О. , гр. В. е осъден да заплати на ищеца „Т” ЕО. , гр. П. сумата 2 505,60 лв. – дължима наемна цена по договор за наем на струг от 02.05.2001г. за периода от 01.07.2004г. до 30.06.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2007г. до окончателното погасяване на задължението, и сумата 125,22 лв. – съдебно-деловодни разноски, както и да предаде държането върху наетата вещ – струг С10МВ с инв. № 4* на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 64 ГПК /отм./.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдпроизводствените правила. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният и първоинстанционният съд са се произнесли противоречиво по един и същ процесуалноправен въпрос, отнасящ се до разпределението на доказателствената тежест. В допълнителна молба касаторът сочи, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, а именно ТР № 77/1984г. на ОСГК, решение № 528/2004г. по гр. д. № 1246/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 347/2008г. по т. дело № 73/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 109/2004г. по гр. д. № 1425/2003г. на ВКС, ТК, ІІ г. о. и решение по т. дело № 741/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа становище, че решението на Варненски окръжен съд е в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът „Т” ЕО. , гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните съществува наемно правоотношение съгласно договор от 02.05.2001г., по силата на което „Т” ЕАД – клон Провадия, чийто правоприемник е „Т” ЕО. , гр. П., е предоставил на „А” О. , гр. В. за временно ползване струг С10МВ с инв. № 4* срещу наемна цена в размер 58 лв. без ДДС месечно. Решаващият съдебен състав е констатирал, че липсват доказателства за прекратяване на договора за наем към м. юли 2007г. Поради това, че доказателства за плащането на дължимия наем в размер 2 505,60 лв. за периода от 01.07.2004г. до 30.06.2007г. не са ангажирани от ответника – наемател по договора съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, въззивният съд е осъдил ответника да заплати претендираната сума.
Относно иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД въззивната инстанция е приела, че договорът е прекратен от наемодателя с исковата молба, вещта не е върната от наемателя, поради което ответникът е осъден да предаде държането на наетата вещ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
По отношение на процесуалния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при искове за заплащане на дължим наем и предаване държането на отдадения под наем имот след прекратяване на наемния договор въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, съгласно която наемодателят трябва да докаже възникналото между страните наемно правоотношение, а наемателят – да установи извършеното плащане на наема и връщането на имота на бившия наемодател /предаването на държането му/ след прекратяване на наемното правоотношение. Разпределянето на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение между страните. В конкретния случай в тежест на ответника по исковата молба /касатор в настоящото производство/ е да докаже, че е изпълнил задълженията си по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД, както правилно и в съответствие с практиката на ВКС е приел и решаващият съдебен състав.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС.
Цитираните от касатора ТР № 77/1984г. на ОСГК, решение № 528/2004г. по гр. д. № 1246/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 347/2008г. по т. дело № 73/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 109/2004г. по гр. д. № 1425/2003г. на ВКС, ТК, ІІ г. о. и решение по т. дело № 741/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не установяват противоречива съдебна практика по горепосочения процесуалноправен въпрос. Решение № 528/2004г. по гр. д. № 1246/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 347/2008г. по т. дело № 73/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. имат за предмет други искове, съответно с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че възстановените с решение на ОбПК земеделски земи на наследниците на прекия наследодател на ответницата са принадлежали на общия наследодател на страните и по чл. 254 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищецът не дължи определена сума по издадени 19 бр. записи на заповед. Посоченото тълкувателно решение е във връзка с отговорността на наследниците за задълженията на техния наследодател. В решение № 109/2004г. по гр. д. № 1425/2003г. на ВКС, ТК, ІІ г. о. и решение по т. дело № 741/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въпросът за разпределяне на доказателствената тежест не е разрешен по различен начин от приетото в обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 451 от 31.10.2008г. по т. дело № 828/2008г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.