О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 01.08.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч.гр.дело № 214 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищеца В. А. В. вх. № 40286/12.12.2011 г., неразделна част от която е частна жалба с вх. № 285/05.01.2012 г., чрез адв.К. В. против определение № 3373/24.11.2011 г. по ч.гр.дело № 2228/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Варненския районен съд № 12844/09.09.2011 г. по гр.дело № 8564/2011 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Поддържаните от жалбоподателя основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Варненския районен съд за разглеждане на спора по същество.
В изложението, представляващо част от касационна частна жалба вх. № 285/05.01.2012 г. са поставени въпросите: за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС. Посочено е ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК, че предявеният иск от жалбаподотеля е основан на чл.109 ЗС срещу собствениците на съседните имоти, поради техен строеж, представляващ водопровод, изграден изцяло при нарушение на действащите законови разпоредби, че предявеният иск е допустим и основателен по принцип и прекратителното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото. Изложени са доводи за защитата, която се предоставя с предявяване на иска с пр.осн.чл.109 ЗС, съответно срещу кого може да се предяви този иск. Според жалбоподателя с последната уточняваща молба от 07.09.2011 г. е отстранил указаните от съда нередовности, 2. че въззивната инстанция, в противоречие със закона и практиката е приела променената служебно от първоинстанционния съд обстоятелствена част на уточняващата молба и се е произнесла по правния въпрос, че съобразно т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд не може служебно да променя обстоятелствената част на молбите на ищеца при уточняването им преди въззивната инстанция, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.9.
Ответникът по частната жалба А. К. А. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници по частната жалба Г. И. Г. и С. Х. С. не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Варненския окръжен съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят В. А. В. е предявил иск с посочено пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК и чл.45 ЗЗД, вр.чл.53 ЗЗД . Исковата молба е с вх. № 19822/06.06.2011 г.
В. съд е потвърдил определение на Варненския районен съд от 09.09.2011 г. по гр.дело № 8564/2011 г., с което е прекратено производството по делото, тъй като жалбоподателят – ищец не е отстранил в срок указани нередовности на исковата молба по чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК.
Прието е, че в исковата молба са изложени факти от жалбоподателя за принадлежност на правото на собственост върху имот в землището на [населено място], общ.А., В. област, че на 14.06.2006 г. при посещения на имота констатирал, че същият бил разкопан на няколко места, че ответниците Г. Г., С. С. и А. А. предприели действия по отношение на собствения му имот – извършили разкопаване в имота на няколко места, за да се извърши ремонт на водопровод, че в документите за собственост на жалбоподателя не е отразен водопровод, като ответниците нямат права да влизат и да разкопават имота на ищеца с цел да извършат ремонт на водопровода. Прието е, че в исковата молба е отразено, че самоуправните действия водят до извършване на непозволено увреждане и ответниците следва да обезщетят ищеца за нанесените имуществени и неимуществени вреди, като размера на всяка от претенциите не е посочен конкретно.
В. съд е приел, че производството по делото е било оставено без движение с определение № 12275/24.08.2011 г. и на ищеца е указано да отстрани нередовност на исковата молба, като уточни дали искът е с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не притежават сервитутно право на водопрекарване върху имота, собственост на ищеца или иск с пр.осн.чл.109 ЗС – т.е. иска същите да бъдат осъдени да преустановят неоснователни действия, осъществявани от последните в имота на ищеца, с които действия възпрепятстват упражняване правото на собственост на ищеца, като формулира ясен петитум на исковата молба.
Прието е, че с молба от 07.09.2011 г. жалбоподателят не е отстранил указаните нередовности. Последните не са отстранени и с молби подавани преди този момент – от 22.06.2011 г., от 12.07.2011 г. Прието е, че е налице несъответствие на изложените обстоятелства и формулирания петитум на исковата молба, поради което съдът не може да прецени кое е накърненото право на жалбоподателя, чиято защита е потърсена – дали се касае за предявен иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.112 от закона за водите – отрицателен установителен или иск с пр.осн.чл.109 ЗС, съответно иск по чл.45 ЗЗД. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба и поради това същата следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд по правния въпрос за възможността въззивният съд да променя обстоятелствената част на молбите на ищеца, съответно на исковата молба при уточняването им преди въззивната инстанция. Според жалбоподателя правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.9. Посочената практика на ВКС – т.9 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК касае изменението на иска пред въззивната инстанция – изменение на иска, чрез промяна на основанието или петитума, или страната – чл.116 и чл. 117 ГПК/отм./, предявяване на инцидентен установителен иск – чл.118 ГПК/отм./, встъпване или привличане на приобретателя на спорното право в качеството му на трето лице – чл.121,ал.2 ГПК/отм./, допустимо ли е съединяването на няколко висящи дела за издаване на общо решение – чл.123 ГПК/отм./, встъпване на трети лица при условията на чл.174 и чл.175 ГПК/отм./, встъпване на страна, която твърди, че има самостоятелни права върху предмета на спора – чл.181 ГПК/отм./. Цитираната практика на ВКС е неотносима към поставения правен въпрос, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Останалите доводи в изложението, което е част от касационната частна жалба касаят правилността на обжалваното определение и следва да се преценяват ако се допусне касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалваното определение се извършва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Изложените доводи от жалбоподателя не представляват правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. От същите доводи не може да се уточни и квалифицира такъв правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на определението на Варненския окръжен съд по въпросите, поставени от жалбоподателя В. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 3373/24.11.2011 г. по ч.гр.дело № 2228/2011 г. на Варненския окръжен съд по подадена частна касационна жалба вх. № 40286/12.12.2011 г., неразделна част от която е частна жалба с вх. № 285/05.01.2012 г. от ищеца В. А. В. от [населено място], [улица], № 165,[жилищен адрес] чрез адв.К. В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: