О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 12 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. Х. Т. от [населено място], чрез адвокат Д., с вх.№60872 от 30.08.2010 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.08.2010 год., срещу решение от 06.07.2010 год. и допълнително такова от 21.10.2011 год., двете по в.гр.д.№2709/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав, с което е отменено решение от 27.12.2007 год. по гр.д.№24417/2007 год. на Софийския районен съд, 62 състав в отхвърлителната част за сумата от 742.50 лв. и по реда на чл.197 и сл. ГПК, отм. е уважен предявеният от ЗД [фирма] срещу касаторката иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. и в тази му част. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част за сумата от 742.50 лв., представляваща 1/2 част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за увредения автомобил, общо в размер на 1 485 лв., застрахован при него по застраховка „Автокаско”, собственост на пострадалото лице, съобразно приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от негова страна. С обжалваното въззивно решение е отхвърлено възражението на настоящата касаторка за приложение на чл.213, ал.1, изр. четвърто КЗ във вр. с §143 ПЗРКЗ, като е прието, че в случая с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие- настъпилото ПТП на 17.07.2004 год., са приложими нормите на отменената глава ХХVІІ на ТЗ.
Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и е необосновано. Като значим за изхода на делото поставя правния въпрос за приложението на чл.213, ал.1,изр.четвърто КЗ във вр. с §143 ПЗРКЗ към застрахователни правоотношения, възникнали преди влизането му в сила, както и за ретроактивното действие на тази правна норма спрямо пасивната отговорност на причинителя на вредата по иска на застрахователя, встъпил в правата на застрахования с изплащането на застрахователното обезщетение на 13.09.2004 год. по имуществена застрлаховка „Автокаско”, преди влизането в сила на КЗ—01.01.2006 год. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2, ГПК в редакцията преди изменението с ДВ бр.100/21.12.2010 год./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] и третото лице помагач [фирма]/н/ не вземат становище.
Формулираният от касаторката правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело. Като е отхвърлил възражението й за липса на пасивна материалноправна легитимация на основание чл.213, ал.1, изр. четвърто КЗ, във вр. с §143 ПЗРКЗ, приемайки че тези норми не намират приложение към застрахователни правоотношения и суброгационни права, възникнали преди влизане в сила КЗ-01.01.2006 год., Софийският градски съд е постановил обжалваното въззивно решение в противоречие с трайно установената практика на ВКС-ТК, включително и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР1-2010-ОСГКТК, като формирана по реда на чл.290 ГПК. Налице е допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Тъй като поставеният правен въпрос е разрешен в трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която не се нуждае от преосмисляне, не е налице допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2010 год. и допълнително такова от 21.10.2011 год., двете по в.гр.д.№2709/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 29.70 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: