4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 12.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 870 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Р. срещу решение № 7600/09.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 16307/2014 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 67-II-96/30.06.2014 г. по гр. дело № 16945/2013 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма] установителни искове по чл. 422 от ГПК, с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 от ЗЗД за сумата 5 000 EUR – заплатена на отпаднало основание по предварителен договор от 05.10.2012 г., развален с нотариална покана, връчена на 20.12.2012 г., и за сумата 62.95 лв. – лихва (обезщетение) за забава за периода 24.12.2012 г. – 15.01.2013 г.
Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В отговора, подаден от ответника [фирма], се излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните девет правни въпроса: 1) налице ли е своевременно (валидно) противопоставяне от ответника по реда на чл. 301 от ТЗ, направено с отговора на исковата молба, при положение, че ответникът е узнал за извършените действия много по-рано – първо, с надлежно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която съдържа обстоятелства и доказателства за сделката, извършена с, респективно без представителна власт на лицето, което я е сключило, и второ – с надлежно връчване на нотариална покана по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК; 2) какъв е обхватът на проверката, която следва да извърши връчителят на съдебни и други книжа в хипотезата на чл. 50, ал. 3, изр. 2 от ГПК, по отношение на служител, съгласил се да приеме съобщение в седалището на юридическо лице; 3) следва ли връчителят да прави проверка на качеството на лицето, съгласило се да приеме съобщение от името на юридическо лице в хипотезата на чл. 50 от ГПК; 4) може ли да се счита, че не е налице надлежно връчване на лице по реда на чл. 50, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с оглед направено възражение от страна на ответника, при положение, че същото лице е приело срещу подпис и други книжа по висящо дело, удостоверено с документи; 5) в производство по чл. 410 от ГПК, когато съдът издава заповед за изпълнение по чл. 412 от ГПК, съобщава я на длъжника и последният прави поначало бланкетно (без да се обосновава) възражение по чл. 414 от ГПК, следва ли във възражението си да посочи изрично, че възразява и по отношение на представителната власт на лицето, действало от негово име във връзка със сключения договор, от който произтича вземането, с оглед изискването за незабавно (веднага след узнаването) оспорване на представителната власт по чл. 301 от ТЗ, или може да направи такова валидно своевременно възражение в срока за отговор на предявения иск по чл. 422 от ГПК; 6) може ли да се счита, че получаването от длъжника на заявление по чл. 410 от ГПК, заедно с подробно описани обстоятелства, от които произтича вземането, и писмени доказателства, удостоверяващи вземането (в това число и нотариална покана до длъжника за изпълнение на парично задължение), както и на заповед за изпълнение, представлява „узнаване“ на факти, свързани с представителната власт на лицето, действало от името и за сметка на длъжника; 7) в производство по чл. 410 от ГПК, което се е развило в установително исково производство по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, кой е моментът на „противопоставяне веднага след узнаването“ по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като се има предвид, че още със заявлението по чл. 410 от ГПК и приложените към него доказателства, длъжникът узнава за сделката, сключена от негово име и за негова сметка, евентуално без представителна власт; 8) може ли длъжникът да направи валидно изявление за противопоставяне по чл. 301 от ТЗ поради липса на представителна власт, едва в исковото производство по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, при положение, че е узнал за сделката още с получаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, направил е възражение в срока по чл. 414 от ГПК, но с него не се е противопоставил изрично по реда на чл. 301 от ТЗ; и 9) какъв е приемливият времеви порядък, в който следва да се приеме за изпълнено изискването на законодателя по чл. 301 от ТЗ, търговецът да се „…противопостави веднага след узнаването“.
По отношение на първите четири правни въпроса жалбоподателят поддържа, че те са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 782/27.05.2011 г. по гр. дело № 1865/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 30/08.04.2011 г. по търг. дело № 416/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 51/10.02.2012 г. по гр. дело № 962/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; а следващите три въпроса – в противоречие с определение № 681/11.10.2010 г. по ч. търг. дело № 583/2010 г. на ІI-ро търг. отд. на ВКС, определение № 130/08.03.2010 г. по гр. дело № 126/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 289/02.06.2011 г. по ч. гр. дело № 297/2011 г. на ІII-то гр. отд. на ВКС, определение № 22/17.01.2012 г. по ч. търг. дело № 886/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС и определение № 209/23.03.2012 г. по ч. търг. дело № 32/2012 г. на ІI-ро търг. отд. на ВКС. По отношение на последните пет правни въпроса касаторът твърди, те да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като никой от деветте правни въпроса, формулирани в изложението на касатора, не е разрешен от въззивния съд и не е обуславящ правните му изводи в обжалваното решение, респ. – никой от тези въпроси не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
За да отхвърли исковете на касатора, въззивният съд, споделяйки и изводите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, е приел следното: Намерил е, че действията по сключване на процесния предварителен договор за продажба на недвижим имот, са извършени от лице без представителна власт от името на ответното търговско дружество, както и че последното своевременно се е противопоставило на тези действия съгласно чл. 301 от ТЗ, с подадения от него по реда на чл. 131 от ГПК, отговор на исковата молба на касатора, доколкото по делото не се установява ответникът да е узнал за извършените действия без представителна власт преди получаването на исковата молба. Градският съд е приел и че този извод не се променя от представената по делото нотариална покана, връчена съобразно извършеното отбелязване на лице с имена О. Т. – служител, по отношение на което лице, обаче, видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 10-94-16-27/17.02.2014г. на ТД на НАП-София, не е налице действащ трудов договор с ответното дружество за периода от 01.12.2012 г. до 31.01.2013 г., през който е връчена поканата, поради което и с последната не е установено ответникът да е узнал за сключването на процесния предварителен договор в момент, предхождащ по време връчването на исковата молба. За да отхвърли исковете, въззивният съд е намерил и че с оглед обстоятелствата по делото не може да се приеме, касаторът-ищец да e извършил плащане на процесната сума 5 000 EUR на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства да се явява овластено да получи изпълнението от името на ответното дружество по смисъла на чл. 75 ЗЗД, поради което да е налице валидно направено плащане на дължимата от ищеца първа вноска по процесния предварителен договор, чието връщане той претендира по делото от ответника.
Въззивният съд (а и първата инстанция по делото) не е приемал в мотивите към обжалваното решение, че процесната нотариална покана е надлежно връчена по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК на ответното търговско дружество, каквато е част от постановката на първия правен въпрос в изложението на касатора; напротив – съдът е приел обратното – че тази нотариална покана е ненадлежно връчена – на лице, което не е служител на ответното дружество, поради което последното не е узнало за сключения от негово име без представителна власт процесен предварителен договор, преди получаването на исковата молба на касатора. В тази връзка в обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал и не е излагал съображения, нито дали връчителят следва да прави проверка на качеството на лицето, съгласило се да приеме съдебни и други книжа от името на юридическо лице в хипотезата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, нито относно обхвата на такава проверка, на която са посветени вторият и третият въпроси. В мотивите си въззивният съд по никакъв начин не е обсъждал и връчването на заявление и/или на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на ответното дружество, от каквато постановка изхождат останалата част от първия, както и изцяло – петият, шестият, седмият и осмият правни въпроси в изложението; нито е обсъждал връчването на други книжа (освен нотариалната покана) чрез същото лице (О. Т.), какъвто е четвъртият правен въпрос; не е обсъждал и „приемлив времеви порядък“, в който търговецът да се противопостави след узнаването на извършените от негово име, но без представителна власт действия, съгласно чл. 301 от ТЗ. Отделно от горното, касаторът-ищец дори не е направил опит да изведе и формулира правен въпрос във връзка с решаващия извод на въззивния съд, че той не е платил на ответното дружество процесната сума 5 000 EUR, който извод сам по себе си е достатъчен и обуславя отхвърлянето на предявените по делото искове с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 от ЗЗД.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като правните въпроси, формулирани в изложението на жалбоподателя, не съставляват общи основания за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7600/09.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 16307/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.