1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр.София, 13.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2746/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Б. – Г. срещу определение на Софийски апелативен съд № 446 от 06.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 5913/ 2016 г, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 09.08.2016 г. по гр.д.№ 4315/ 2015 г., с което е върната исковата молба, подадена от частната жалбоподателка и от починалата след подаването й А. А. Б. против О. Б. б. и Д. Г. Г. поради неотстраняване в срок на нередовностите й.
Жалбоподателката поддържа, че е изпълнила дадените й указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е изложила обстоятелства, обосноваващи правния й интерес и фактите, на които основава искането си. Неправилно въззивният съд приел, че с издаването на заповед за изпълнение срещу нея възможността да се защити по исков ред е преклудирана, тъй като тя не е била страна в производството по издаване на изпълнителен лист. Освен това тя има интерес от защита и като трето лице, върху чиито имот е насочено изпълнение по дело, по което тя не е длъжник. Като не възприел тези й доводи, въззивният съд постановил незаконосъобразно определение, което ищцата моли да бъде отменено. Основание за допускане на този акт до касационен контрол тя намира в разрешените от въззивния съд правни въпроси явява ли се страна по договор за кредит съпругата на управителя на търговско дружество, което е кредитополучател по договора и допустимо ли е съдът да вземе становище по предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в закрито, а не в открито съдебно заседание. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни – О. Б. б. и Д. Г. Г. – не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускането й до касационен контрол.
Пред Софийски градски съд производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Б. – Г. и А. А. Б. срещу О. Б. б. и Д. Г. Г.. В молбата са изложени твърдения, че вторият ответник е съпруг на първата ищца и че сключил с първия ответник договор за банков кредит. Ищцата Б. – Г. подписала договора, но не като кредитополучател, а само като съпруга на длъжника. Поради неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, банката – кредитодател се снабдила със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист срещу първата ищца и втория ответник. За удовлетворяване на вземанията й по договора за кредит изпълнението било насочено срещу недвижим имот, собствен на първата ищца, който бил възбранен. Освен това били наложени запори върху нейни вземания за трудово възнаграждение и по договори за банкова сметка. При тези обстоятелства А. Г. Б. – Г. е направила искане да бъде установено по отношение на ответниците, че не е страна по договора за кредит, да се обяви нищожността на наложения върху собствения й имот възбрана, да се обявят за незаконосъобразни наложените запори и да бъде постановено вдигането им. С молба от 11.09.2015 г. ищците са конкретизирали петитума в смисъл, че претендират да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че А. Г. Б. – Г. не се е задължила по договора за кредит и да бъде обезсилен издаденият срещу нея изпълнителен лист.
Първоинстанционният съд е връчил преписи от исковата молба на ответниците и е насрочил разглеждането на делото, но по възражение на ответника О. б. б., с разпореждане от 22.04.2016 г., е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците да отстранят нередовности, включително като посочат обстоятелства за наличието на интерес от исковата защита у А. Г. Б. – Г., щом за вземанията по договора за кредит срещу нея е издадена и е влязла в сила заповед за изпълнение. С молба от 16.05.2016 г. А. Г. Б. – Г. заявила, че изпълнението на тези указания не е необходимо, тъй като вече е посочила обстоятелствата, въз основа на които твърди, че не е страна по договора. С определение от 09.08.2016 г. първоинстанционният съд приел, че указанията не са изпълнени и върнал исковата молба.
По частна жалба на А. Г. Б. – Г. законосъобразността на това определение е проверено от въззивния Софийски апелативен съд, който с обжалвания в настоящето производство акт го потвърдил. Решаващите съображения на съда са, че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение на задълженията по спорния договор за кредит, а въз основа на нея – и изпълнителен лист. Срещу заповедта е било подадено възражение, но то е върнато с влязло в сила определение като просрочено. Следователно ищцата се явява страна както в заповедното производство, така и в изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената срещу нея заповед за изпълнение. Тя не е трето лице и може да се ползва единствено от защитата по чл.423 или по чл.424 ГПК. Твърдения за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства не са изложени, въпреки дадената в тази насока указания от първата инстанция, поради което законосъобразно исковата молба е върната.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси не са обуславящи. Материалноправният въпрос явява ли се страна по договор за кредит съпругата на управителя на търговско дружество, което е кредитополучател по договора, не е разрешен в обжалваното определение, защото съдът не е разглеждал спора по същество. Той е изложил единствено съображения по допустимостта на иска, но не и по правопораждащите фактически твърдения на ищцата. Не би и могъл да изложи такива, тъй като по приложението на материалния закон съдът се произнася само ако искът е допустим и по него се е развило производство, в което страните са изложили доводи и са събрани исканите доказателства. Когато съдът установява недопустимост на иска, той не разрешава материалноправни въпроси, съответно такива въпроси не са релевантни и не могат да бъдат основание за допускане на касационен контрол.
Процесуалноправният въпрос допустимо ли е съдът да вземе становище по предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в закрито, а не в открито съдебно заседание, също не е обуславящ. Съдът е извел недопустимост на предявения иск и е приел за законосъобразно връщането на исковата молба, защото ищцата не е изложила твърдения за новооткрити обстоятелства, които да обосновават правния й интерес от предявяване на иск по чл.424 ГПК. В съответствие с установената практика съдът е приел, че когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение или подаденото е върнато с влязъл в сила акт, задълженията, за които заповедта е издадена, не могат да бъдат оспорвани извън хипотезата на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Ищцата не е посочила такива, въпреки дадената й възможност. В това, а не в предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест, съдът е намерил основание за законосъобразно връщане на исковата молба. Поради това и процесуалноправният въпрос няма отношение към изводите на въззивната инстанция и не съставлява общо основание за допускане на касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 446 от 06.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 5913/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: