О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София 14.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7237/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Д., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Н. Г., срещу решение №354 от 23.07.2013 г. по гр. дело №420/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №329 от 15.04.2013 г. по гр. дело №3579/2012 год. на Врачанския районен съд за обявяване за недействителен по отношение на Б. Н. Б. договор за покупко-продажба на ? идеална част от недвижим имот, обективиран в н.а. № **, т. *, рег. № ****, дело № 366/17.09.2010г. на нотариус С. П. с район на действие РС В., по силата на който К. Д. Н. и Д. К. Н. продават на своя син В. К. Д. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор *****.****.**.*.**, [населено място], находящ се в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.****.**, с предназначение жилище -апартамент, с площ от 79.78 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 21 с площ 5.21 кв.м. и 1.16 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е приел, че за уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е необходимо ищецът да има качеството на кредитор, да е налице увреждане на кредитора и длъжникът да е знаел за увреждането при продажбата на имота на третото лице, а също и последното да е знаело за увреждането когато се касае за възмездна сделка. Ищецът има парично вземане, възникнало от непозволено увреждане от престъпление, при което на пострадалия са нанесени неимуществени вреди в размер на 3831,78лв., поради което е кредитор. С извършената покупко-продажба К. Д. Н. е намалил имуществото си, с което ищецът би могъл да се удовлетвори. Това обективно води до неговото увреждане като кредитор. Последното, като елемент от фактическия състав на иска, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Несъмнено последният е знаел, че с извършване на разпоредителната сделка ще увреди интересите на своя кредитор, като намали имуществото си, което служи за удовлетворяване на кредитора, тъй като изпълнитгелното дело е образувано от взискателя на 06.08.2010 г, а К. Д. Н. като длъжник е уведомен с покана за доброволно изпълнение от Д. на 13.08.2010 г. Продажбата е извършена на 17.09.2010 г. Купувачът по атакуваната сделка е В. К. Д. – син на К. Д. Н., поради което се прилага презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД, която не е оборена.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Б., [населено място], оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба К. Д. Н., [населено място], счита жалбата за основателна.
Жалбоподателят е изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: какво е правното значение на вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД; кой трябва да докаже намерението за увреждане на длъжника; какво е значението на удовлетворяването на кредитора и длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, за да установи увреждането на кредитора и знанието на длъжника и третото лице. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №354 от 23.07.2013 год. по гр. дело №420/2013 г. на Врачанския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика. Според нея правното значение на вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД се състои в това, че обявената недействителност е противопоставима на всички трети лица, придобили права върху имота след вписването. Съдът е длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото пред въззивната инстанция. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка /или друго действие/ е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД не се отнася и за знанието на самия длъжник. Съобразно чл.135, ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение.Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от правата на длъжника по реда на принудителното изпълнение като с обратна сила се счита, че тези права не са излизали от патримониума му. Ако преди това длъжникът изпълни задължението си отпада относителната недействителност на сделката.
Съобразно изхода на делото на ответника по касационната жалба Б. Н. Б. трябва да бъда присъдени 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №354 от 23.07.2013 г. по гр. дело №420/2013 г. на Врачанския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. К. Д., [населено място], да заплати на Б. Н. Б., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.