О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359/ 14.07.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1227/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „А. и партньори“ срещу определение №92/26.04.17г.,постановено по т.д.№563/2017г. по описа на Върховен касационен съд ТК I т.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №8129/098.11.2016г. по в.гр.д.№2072/16г. по описа на Софийски градски съд,като неподлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 пр.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба Я. М. С. я е оспорил с твърдения за законосъобразност на атакуваното определение и искане същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд I т.о. е отказал да допусне до разглеждане по реда на чл.288 ГПК подадената от адвокатското дружество касационна жалба срещу въззивното решение с мотиви за недопустимост, поради необжалваемост по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Посочено е,че преценката за характера на едно дело като гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на спора и качеството на страните по него. Като търговски са определени не само делата,по които като страни участват търговци,но и делата между търговец и нетърговец,които имат за предмет спор за право,произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка,сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие,съгласно чл.286 ал.1 ТЗ. Тъй като в процесния случай предмет на спора е вземане,произтичащо от договор за изработка,инкорпориран в предварителния договор за продажба на недвижим имот,сключен от търговец в упражняване на неговото занятие,при което цената на иска е 17 798,05 лв., съставът е приложил правилото на чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК,от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията на въззивния съд по търговски дела с цена на иска под 20 000 лв. Предявеният иск е за плащане на сума в размер на 9100 евро,дължима като остатък от плащане по предварителен договор,сключен между ответника С. и търговското дружество [фирма],по силата на който последният се е задължил да извърши СМР на описани в договора недвижими имоти, като предаде същите в определена между страните степен на завършеност,както и да подготви всички документи,необходими за подписването на нотариален акт за покупко-продажбата на имотите. Така сключената сделка,имаща характер на договор за изработка, не е сред абсолютните търговски сделки по смисъла на чл.1 ал.2 ТЗ,но е търговска за дружеството-изпълнител , на основание чл.286 ал.1 от ТЗ , тъй като същият има качеството „търговец” и е във връзка с упражняваното от него занятие – видно от регистрирания му предмет на дейност в него се включва и „строителство, управление и ремонт на жилищни и нежилищни сгради“,а и в приложения акт 15 за конкретните имоти дружеството е вписано като строител. Съгласно чл.287 от ТЗ, разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни , ако едната от тях е търговец , освен ако законът не предвижда друго. Позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.318 ал.2 ТЗ,установяваща нетърговски характер на сделка,която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице не е такова „друго“,доколкото посоченото изключение касае единствено договора за покупко-продажба,а вземане по такъв не е предмет на предявения иск.Независимо,че с предварителния договор се обещава прехвърляне на имотите,сам по себе си той няма вещно-транслативен ефект,за да има характеристиките на договор за продажба. Поради това не може да бъде приложено изключението на чл.287 вр. чл.318 ал.2 ТЗ. Цитираните от частния жалбоподател две определения на състави на ТК и ГК на ВКС не са относими към настоящия случай – определение №97/11г. по т.д.№366/11г. на първо т.о. на ВКС разглежда случай на сключен между физически лица предварителен договор,а определение №1011/13г. по гр.д.№3756/13г. на трето г.о. на ВКС касае установителен иск за недължимост на сума, представляваща стойност на неплатена питейна вода след неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа,който е разгледан на извъндоговорно основание. Поради изложеното отказът на състава на ВКС да допусне до разглеждане по същество касационната жалба следва да бъде потвърден.В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №92/26.04.17г.,постановено по т.д.№563/2017г. по описа на Върховен касационен съд I т.о.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „А. и партньори“ с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес [населено място] [улица] ет… ап… да заплати на Я. М. С. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] ет… ап… сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.