О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С., 16.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1061 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1216 от 09.06.2012г. по въззивно гражданско дело № 1804/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС по гр.д.№ 8257/2010г.
С обжалваното пред САС първоинстанционно решение [фирма] е осъдено да заплати на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД на Р. У., гражданин на О.К.В. и С. И. сумата 8 429.25 евро, част от продажната цена по прекратен предварителен договор за продажба от 26.06.2006г., ведно със законната лихва от 13.07.2010г.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че по силата на Споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, подписано от продавача [фирма] на 21.07.2008г. и от купувача Р. У. на 27.03.3008г., първият се задължил на върне получените по предварителния договор суми на четири вноски. Приел е, че релевираните от ответника въззивник твърдения в отговора на исковата молба за липса на валидно възникнало правоотношение по споразумението и за недължимост на сумите по него, са неоснователни. Изложил е мотиви, че за да бъде успешно проведен иск с правно основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД следва да бъде установено кумулативното наличие на предпоставките: получаване на сума от ответника, заплатена от ищеца на правно основание отпаднало впоследствие; в тежест на ищеца е да установи че е предал сумата въз основа на валидно възникнало правно основание, което е отпаднало, а доказателствената тежест на ответника е установяването че правното основание за получаването на сумата съществува. Посочил е, че ответникът не е ангажирал годни доказателства, чрез които да установи, че съществува валидно правоотношение, което не е прекратено и задържането на сумата е на това правно основание.
В касационната жалба се поддържат основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и отхвърлянето на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се посочва, че въззиввият съд не е съобразил относимите за спора доказателства, не е установил, че първата съдебна инстанция не е изпълнила задълженията по чл.146 ГПК, въззивният съд не формирал собствени мотиви, а бланкетно препратил към мотивите на СГС. Поставя следните процесуалноправни въпроси:
1. Може ли въззивният съд да постанови решението си без да излага самостоятелни мотиви по отделните пунктове на жалбата, а да препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Допускането на касационното обжалване по този въпрос е обвързано с допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с Решение № 415 от 21.01.2012г. по гр.д.№ 1332/2010г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че съгласно чл.272 ГПК въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора; въззивният съд не може само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение.
Въпросът е доразвит в смисъл: Може ли въззивният съд като не обоснове решението си, да препрати към мотивите на първата инстанция без да посочи защо кредитира едни доказателства, а не дава вяра на други, като приложното поле на касационното обжалване е посочено от касотора по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 1/1953г.
2. Може ли въззивният съд да потвърди решение, което е недопустимо, с оглед на факта, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е указал на ответната страна, че не ангажира годни доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че съществува валидно правоотношение, което не е прекратено. Според касатора, неизпълнението на задълженията на първата инстанция по чл.146,ал.1 ГПК поражда задължение за въззивната да отстрани нарушенията и да извърши пропуснатите процесуални действия – при непълен или неточен доклад, следва да изготви нов, съобразен с нормата на чл.146 ГПК и да събере поисканите от страната доказателства при условията на чл.266,ал.3 ГПК, както е прието в Решение № 415 /2011г. на Първо г.о. на ВКС.
3. Може ли въззивният съд да постанови решение без са съобрази доказателствените искания по чл.266,ал.3 ГПК, които ответникът е заявил, но не са били събрани от първоинстанционния съд поради неизпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК. Позовава се на допълнителното условие по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 415/ 2011г. по гр.д. № 1332/2010г.на І г.о., Решение № 125 от 29.05.2012г. по гр.д. № 534/2011г. на ІV г.о. и Решение № 341 от 06.12.2011г. по гр.д.№ 252/2011г. на ІІ г.о. на ВКС.
4. Следва ли въззивният съд в изпълнение на правомощието си по чл.296 ГПК служебно да изследва дали първоинстанционният съд е допуснал неизпълнение на задължението си по чл.146 ГПК като е приел за неустановени факти, за които не е указал на страната, че не сочи доказателства, като посочената допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 311 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 503/2011г. на ІІ г.о. на ВКС.
5. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора, да обсъди доказателствата по делото, включително и приетите пред първоинстанционния съд, като се сочи че касационното обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради противоречие с Решение № 125/2012г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 341/2011г. на ІІ г.о. на ВКС.
6. Може ли въззивният съд да постанови допустим съдебен акт, ако преди това не е изпълнил задължението си да се произнесе с определение по доказателствените искания на страните, като касаторът твърди, че няма произнасяне от САС по направеното искане във въззивната жалба по чл.266,ал.3 ГПК- противоречие с Решение № 866 от 13.12.2010г. по гр.д.№ 1553/2009г.на І г.о. и Решение № 341/2011г. на ІІ г.о.
От насрещната страна-ищецът Р. У. чрез пълномощника му е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускането на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Присъждане на разноски не е поискано.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, с оглед на което е допустима, но е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с поставените от касатора процесуалноправни въпроси съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с искова молба, с която се претендира заплащането на суми, произтичащи от поето от продавача задължение за връщането на продажната цена в споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Като доказателство е представено споразумението, подписано на 21.07.2008г. от продавача-предложител и на 27.03.3008г. от купувача. По делото е било безспорно, че първата вноска от дължимите суми е заплатена, както и че с нотариална покана, изходяща от ищеца чрез Е. М., връчена на ответника на 10.02.2010г., купувачът е поискал заплащането на останалите непогасени вноски, съгласно споразумението.
В отговора на исковата молба по съществото на спора касаторът е оспорил единствено валидността на споразумението с твърдения, че приемането от купувача на отправеното от продавача предложение за сключването му не е достигнало до предложителя.
На основание чл.146,ал.2 ГПК първоинстанцинният съд е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърденията си за липса на изискуемост на вземанията на ищците. Доказателства извън искането за представяне на оригинала на споразумението и доказателства за представителната власт на лицето, изпратило нотариалната покана от името на ищеца, касаторът не е ангажирал.
Заявените във възивната жалба твърдения са „да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и на ответната страна да бъдат присъдени направените по делото разноски”. Указание в какво се състои порочността на решението /чл.260,т.3 ГПК/ не е изложено. Поискано е задължаването на насрещната страна да представи на основание чл.183 ГПК на оригинала на споразумението и оригинала на предварителния договор за покупко продажба.
С определение по чл.267 ГПК въззивният съд е уважил първото доказателствено искане и въззиваемата страна е представила по делото оригинала на споразумението. Заверено копие от предварителния договор е било приложено към исковата молба и поради обстоятелството, че страната не е правила своевременно искане по чл.183 ГПК по отношение на това доказателство, САС е отказал допускането му.
С оглед на изложеното, формулираните процесуалноправни въпроси по пункт 2, пункт 3 и пункт 4, основани на становището на касатора за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд по даване указания на страните /чл.145 ГПК/ и изготвяне на доклад по делото /чл.146 ГПК/ не могат да обосноват допускането на касационното обжалване. Преценката на възможността обжалването да бъде допуснато по тези въпроси по необходимост предпоставя преценката на евентуалното наличие на такива процесуални нарушения, а констатацията за липсата им произтича от горецитирания изготвен от съда доклад по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора процесуалноправни въпроси по приложението на чл.272 ГПК следва да бъде съобразено с изложените от въззивния съд мотиви, с които е потвърдено решението. Тази преценка обуславя еднозначния извод, че Софийски апелативен съд е изложил свои собствени правни доводи за основателност на предявения иск. В тази връзка следва да бъдат съобразени и очертаните от жалбоподателя предели на въззивното обжалване и правомощията на съда по чл.269 ГПК, които /извън валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част/ са ограничени от посочено в жалбата, а „посочено” в нея по съществото на спора липсва. Поради това касационно обжалване по поставения от касатора процесуален въпрос по пункт 1 от изложението не следва да бъде допуснато.
Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при забраната за посочване на нови факти и обстоятелства по чл.266 ГПК- САС се е произнесъл по заявените от касатора искания – по доказателственото искане като част от съдържанието на въззивната жалба /чл.260,т.6 ГПК/ и формулираният по п.6 от изложението процесуалноправен въпрос е неотносим към извършените процесуални действия.
Посоченият в п.5 от изложението процесуален въпрос е неотносим към общото основание за допускане на касационното обжалване, а е релевантен само към основанията за касиране на решението, преценката на които не е предмет на тази фаза от касационното обжалване.
Поради липсата на общото основание за допускането на касационното обжалване по посочените правни въпроси, безпредметно е обсъждането на твърдението на касатора за наличието на допълнителните предпоставки –поради противоречие с задължителната практика на ВКС. В заключение следва да се посочи, че не съществува основание на извод, въззивното решение да е недопустимо: дори да е налице /факт който настоящата инстанция не констатира/ нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, то не може да обуслови недопустимост на решението, нито такава може да произтича от това, че решението на апелативния съд е постановено при неотстранени допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл.146 ГПК.
Разноски в производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1216 от 09.06.2012г. по въззивно гражданско дело № 1804/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.