О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 19.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева т.д. № 60342/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3422 от 26.04.2016 г. по в.гр.д. № 1894/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 04.12.2015 г. по гр.д. № 43664/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от Д. Б. Б.- Б. против [фирма], иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата 21 000 лв., предявен като частичен от цялото притезание от 293 529 лв. , представляваща обезщетение вместо изпълнение по договор за залог от 30.05.2008 г., поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 164, ал.1 ЗЗД да не се лишава от заложеното вземане.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Д. Б.- Б. чрез нейния пълномощник адв. П. С.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило се в необсъждане на основни за спора доводи, нарушение на материалния закон-неправилно тълкуване и прилагане на приложимата материалноправна норма, и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е възприел заявените от нея твърдения в техния действителен смисъл и неправилно е преценил същността, съдържанието и целите на дължимото според закона поведение на ответника- залогоприемател, поради което неправилно е приложил материалния закон.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси: 1/Задължението на кредитора по чл. 164, ал.1 ЗЗД да се грижи за запазване на заложеното вземане включва ли и задължение той да се въздържа от собствени негови действия, водещи до цялостно или частично загубване на вземането. 2/Ако кредиторът извърши активни действия в упражняване на свое право, произтичащо от друг договор между него и длъжника, и с това причини загубване на вземането по залога, то така кредиторът извършва ли злоупотреба с право. 3/ Доколкото при злоупотреба с право се засяга въпросът за границите на субективните права на отделните правни субекти и добросъвестното им упражняване от тях, каква следва да бъде отговорността му- за пълния размер на загубеното вземане или с приспадане на онази част, която би послужила за удовлетворяване на обезпеченото вземане. 4/При вече сключен договор за наем, ако същите страни сключат помежду си и договор за залог на наемната цена, необходимо ли е в наемния договор да внесат изменение относно задължения, възникващи екс леге от договора за залог. 5/Доводите на страните, като правни разсъждения и аргументи по същество, представляват ли процесуални действия, които ГПК свързва със срок за извършването им и като последица от неспазване на този срок- с преклудирането им.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма]- дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище в Република Гърция, [населено място], чрез клона на дружеството ”А. Банка- България” изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за наем, сключен на 25.03.2008 г., жалбоподателката в настоящото производство е отдала под наем на ответника недвижими имоти в [населено място], за срок от 10 години при заплащане на уговорената с договора наемна цена. Освен при изтичане срока на договора, страните са уговорили възможност за предсрочното му прекратяване по взаимно съгласие или едностранно от наемателя с 3-месечно предизвестие, отправено до наемодателя. С няколко анекса е договорена промяна на наемната цена за посочените в тях периоди.
На 30.05.2008 г. между страните е сключен Договор за кредит, по силата на който ответникът [фирма] предоставил на жалбоподателката кредит в размер на 110 000 евро, обезпечен с договорна ипотека и със залог върху вземането на жалбоподателката по договора за наем.
Установено е също, че с предизвестие от 30.10.2014 г. ответникът уведомил ищцата за прекратяване на договора за наем, считано от изтичане на 3-месеца от получаване на предизвестието. Същото е получено от ищцата на 03.11.2014 г., поради което въззивният съд е приел, че договорът за наем е прекратен на 03.02.2015 г.
Тезата на ищцата е, че четирите договора, сключени с ответника – за наем, за кредит, за залог и за ипотека, са икономически и правно свързани и че с прекратяване на договора за наем ответникът нарушава задължението си по чл. 164, ал.1 ЗЗД, като я лишава от заложеното вземане. По този начин й причинил вреди в размер на 150 079 евро, равняващи се размера на вземането й за наем, което би получила по договора, ако същият не беше прекратен.
За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че прекратяването от наемателя на договора за наем на предвидено в него основание и ред не е неправомерно и не съставлява нарушение на задължението му като залогоприемател по чл. 164, ал.1 ЗЗД да извършва всички действия, които са нужни за запазване на заложеното вземане.
Неоснователно е искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Вторият и третият въпрос, насочени към изясняване на понятието ”злоупотреба с право” и обема на отговорност за вреди при недобросъвестно упражняване на права, са изцяло неотносими към изхода на настоящото дело, тъй като злоупотребата с право е основание за търсене на деликтна, а не на договорна отговорност за вреди. В случая претенцията на ищцата е за имуществени вреди от неизпълнение на задължението на ответника като залогоприемател, произтичащо от сключения между страните договор за залог на вземане, поради което въпросът дали прекратяването на договора за наем, от който произтича заложеното вземане, на предвидено в него основание, следва да се третира като злоупотреба с право, е извън предмета на делото.
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос-дали задължението на кредитора по чл. 164, ал.1 ЗЗД да се грижи за запазване на заложеното вземане включва и задължение той да се въздържа от собствени негови действия, водещи до цялостно или частично изгубване на вземането. Така формулиран, въпросът не от значение за изхода на спора и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Дори да се даде тълкуване на разпоредбата на чл. 164, ал.1 ЗЗД в смисъл, че задължението на кредитора със залог върху вземане включва и въздържане от действия, които биха довели до изгубване на вземането, както се поддържа от жалбоподателката, това не означава, че залогоприемателят има задължение да се въздържа и от извършването на правомерни действия, каквото е по естеството си прекратяването на договор на предвидено в него основание, доколкото няма правна норма, която да предписва подобно поведение. В опит да обоснове неизпълнение на задължение за бездействие на ответника, жалбоподателката по недопустим начин смесва правата и задълженията му, произтичащи от различни по предмет и съдържание самостоятелни правоотношения между страните – като залогоприемател по договора за залог на вземане и като наемател по договор за наем. Особеностите на залога върху собствен дълг, при който залогоприемателят е и длъжник по заложеното вземане, са изяснени в правната литература и най-общо касаят правомощията на залогоприемателя във връзка с реализиране на заложното право, но не засягат самостоятелния характер на правоотношението, от които произтича заложеното вземане.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3422 от 26.04.2016 г. по в.гр.д. № 1894/2016 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: