4
гр. д. № 78/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 359
София, 02.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 78/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. У., чрез пълномощника си адв. С. М., е подала касационна жалба срещу решение № 107 от 03.10.2017 г. по гр. д. № 133/2017 г. на окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено първоинстанционното № 25 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 137/2016 г. на районен съд Ардино, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на Г. Ш. С. е поставен допуснатия до делба имот представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 615 кв. м., намиращ се в урбанизираната територия на [населено място] скала, [община] заедно със североизточната половина от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж и разгъната застроена площ от 177 кв. м. и е осъден Г. С. да заплати на касаторката за уравнение на дяловете сумата 501.30 лв. в шест месечен срок ведно със законната лихва считано от влизане на решението в сила. Поддържат се доводи за неправилност на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – задължен ли е съдът да обсъди всички заявени от страните искания, в случая направеното от касаторката искане за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК което счита, че е направила в срока по ал. 4 на същата норма. Вторият въпрос е за това след като допуснатият имот до делба е неподелям и всеки съделител е направил искане да му бъде възложен, това основание ли е имотът да се изнесе на публична продан. Намира, че тези въпроси обуславят основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, без да се излагат мотиви и посочва задължителна съдебна практика.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна, а поставените въпроси за неотносими, тъй като счита, че касаторката не е заявила претенция за възлагане на допуснатия до делба имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащо на обжалване въззивното решение, подадена е от легитимирана страна по делото, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С решение № 25 от 19.01.2017 г. е допуснато да се извърши делба между касдаторката и нейния брат Г. Ш. С. на съсобствения им на основание наследяване недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 615 кв. м., намиращ се в урбанизираната територия на [населено място] скала, [община] заедно със североизточната половина от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж и разгъната застроена площ от 177 кв. м. при права 9/10 за Г. С. и 1/10 за Г. У..
В първото съдебно заседание, проведено във втората фаза на делбата, претенция за възлагане е заявил Г. С., като е представил декларация за установяване на обстоятелството, че за него това е единствен жилищен имот, както и удостоверение от [община] за същото обстоятелство. Повереникът на касаторката е възразил срещу претенцията на съделителя С. поради това, че имотът е бил единствен жилищен и за доверителката му.
С приета техническа експертиза е установено, че в първият етаж са изпълнени две стаи като втората е във функционална връзка с първата и е обособена като кухня. На втория етаж също са изпълнени антре и две стаи, в първата от които се влиза от антрето, а втората е във функционална връзка с първата чрез вътрешна врата. Въз основа на това и като се е позовал на чл. 40, ал. 1 ЗУТ експертът е дал заключение, че сградата е еднофамилна.
С гласни доказателства е установено, че Г. С. е живеел в имота с баща си, като по 5-6 месеца в годината е пребивавал в Турция, а в останалото време в България, включително и към момента на настъпване смъртта на наследодателя. С гласни доказателства е установено, че касаторката преимуществено пребивава в Турция, а в България е идвала по за два, три дни.
При така установеното относно поделяемостта на имота и заявената претенция за възлагането му от единия съделител, съдът е достигнал до извод, че претенцията е основателна. Налице са предвидените в закона изисквания за възлагане на имота – заявена е претенция от сънаследника, който е живял в имота при откриване на наследството и не притежава друг жилищен имот, поради което делбата може да се извърши чрез възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на този съделител.
При определяне на способа за извършване на делба съдът е обсъдил всички заявени искания от страните, по конкретно искането за възлагане, заявено от Г. С.. Обосновано на данните по делото – изявленията на повереника й, направени в първото съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението за допускане на делбата, е приел, че касаторката не е направила искане за възлагане. Изявлението на повереника й, че възразява на направеното искане от ответника, тъй като и за неговата доверителка имотът е единствен жилищен в България, основателно е намерено, че не съставлява претенция за възлагане на имота, наред с това не е била подкрепена с доказателства на наличието и на другите предпоставки, поради което не е обсъждана. Съдът е обсъдил основателността само на заявеното искане от другия съделител Г. С.. Съобразно това първият въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като е решен от съда при правилно прилагане на процесуалния закон и въз основа на доказателствата и процесуалните действия на страните.
Вторият въпрос не е разрешаван от съда, тъй като не са направени искания за възлагане и от двамата съделители, поради което той не е в основата на решаващите изводи на съда и не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка.
Не се установи да е налице релевираното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка, поради което такава не следва да се допуска.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, възлизащи на сумата 500.00 лв., установени с договор за правна помощ от 08.09.2017 г. сключен с адв. А. С., който в частта относно уговорения и извършен начин на плащане има характер на разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 03.10.2017 г. по гр. д. № 133/2017 г. на окръжен съд Кърджали.
ОСЪЖДА Г. Ш. У., [населено място] № 230, [община] да заплати на Г. Ш. С. от [населено място], № 11, [община], сумата 500.00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: