4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 20.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №934/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д. Й. – процесуален представител на ищцата М. С. Н. от [населено място], против въззивно решение №63/16.3.2011 г. по гр.д.№35/2010 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, г.к., първи състав.
С обжалваното решение е прието, че в хипотезите на чл.2, ал.1, т.т.1-7 ЗОДОВ изрично са посочени предпоставките, при наличието на които може да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани то дейността на правозащитните й органи. Досежно хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 от същия закон въззивната инстанция е стигнала до извод, че отговорността на държавата може да бъде ангажирана в случай на незаконно прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на исковата молба е прието, че ЗОДОВ като специален закон урежда конкретни хипотези на имуществена отговорност на държавата, сред които не е налице правна възможност за ангажиране имуществената отговорност на държавата за внесено искане от прокуратурата за задължително настаняване и лечение.
В изложението на касационната жалбоподателка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос – “Отговаря ли държавата в лицето на П. на Р. Б. за вреди по ЗОДОВ, причинени на граждани от искане за задължително настаняване и лечение, което е оставено без уважение ? Въпросът е поставен на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Приложени са решение №1488/29.12.2008 г. по гр.д.№5120/2007 г. и решение №343/27.4.2009 г. по гр.д.№5564/2007 г., и двете на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът касация – П. на Р. Б., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК съдът взе предвид следното:
Поставеният материалноправен въпрос – “Отговаря ли държавата в лицето на П. на Р. Б. за вреди по ЗОДОВ, причинени на граждани от искане за задължително настаняване и лечение, което е оставено без уважение?”, по естеството си се свежда до това дали хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ обхваща и случаите, при които прокуратурата прави искане за задължително настаняване и лечение или налагане на принудителни мерки до съда и това искане не е уважено.
Първото от представените решения, а именно решение №1488/29.12.2008 г. по гр.д.№5120/2007 г. на ВКС, ІV г.о., е неотносимо към настоящия спор, тъй като в този случай лицето е било задържано в ОДПЗС, а и прокуратурата не направила искане за настаняване в лечебно заведение, а само е разпоредила на МВР, въз основа на медицинска справка, да бъде оказано съдействие на ръководителя на медицинското заведение по чл.150 от закона за здравето за настаняване на лицето в заведението и изготвяне на експертиза за здравословното му състояние, което фактическо положение не съответства на хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ.
И второто представено решение е неотносимо, тъй като и в този случай действието на прокуратурата се изразява в разпореждане на органите на полицията за оказване на съдействие за отвеждане на лицето за преглед в психиатрично заведение, което не представлява искане на прокуратурата за настаняване в лечебно заведение и не попада в хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ.
Поради това не е налице основание за допускане на въззивното решение по касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Макар и същите хипотези да съдържат различен принос в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по реда на чл.;290 ГПК или по чл.124 ЗСВ, във всички случаи допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК трябва да допринася за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, съобразно произтичащия от чл.5 ГПК принцип. Тази обща характеристика на хипотезите по разпоредбата определя обособяването им в общо основание за допускане на касационно обжалване.
В процесния случай поставеният от касационната жалбоподателка въпрос е извън приложното поле на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ, тъй като визираната норма по ясен и категоричен начин сочи, че държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, когато съдът неправилно е приложил задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание.
В подкрепа на изложеното е и т.4 от ТР №3/22.4.2004 г. по тълк.гр.д.№№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че ЗОДОВ/преди ЗОДВПГ/ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, а за неуредените случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №63/16.3.2011 г. по гр.д.№35/2010 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, г.к., първи състав, по подадената от адв. Д. Й. – процесуален представител на ищцата М. С. Н. от [населено място], касационна жалба, вх.№2035/13.5.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: