3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 21.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч.гр.д. № 3208/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2032/03.06.2016г. на И. П. К., чрез адв. К. И., против въззивно определение № 2525/10.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 362/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение №1279/02.03.2016г., постановено в заповедното производство по ч.гр.д. № 16/2015г. на Районен съд – Разлог.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подаденото от [фирма], чрез И. П. К. в качеството му на съдружник и кредитор на дружеството, възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадена от съда заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма] в полза на кредитора И. Р.. За да постанови този резултат районният съд е счел, че възражението е недопустимо поради няколко основания – като подадено от лице без представителна власт по отношение на дружеството, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, на която се е позовал заявителят И. К. и поради просроченост на подаденото възражение, тъй като същото е постъпило в съда една година след изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд изцяло е споделил доводите на районния, като е конкретизирал, че последица от недопустимостта на възражението е и оставянето без разглеждане на искането за спиране на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК на образуваното въз основа на издадената заповед по чл. 417 ГПК изпълнително дело, тъй като спирането на изпълнението настъпва по силата на закона, ако възражението бъде прието.
От изложеното следва, че частната касационна жалба е подадената срещу постановено в заповедното производство въззивно определение, което съгласно разясненията дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационен контрол. Заповедното производство е по същество двуинстанционно, като по силата на чл. 274, ал.4 ГПК постановените в това производство определения не подлежат на обжалване пред ВКС – както преграждащите, така и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. В нормативната уредба не е предвидено изключение, аналогично на това в обезпечителното (чл. 396, ал. 2 ГПК), съгласно което една част от въззивните определения подлежат на разглеждане пред ВКС, поради което постъпилата частна касационна жалба се явява подадена срещу неподлежащ на касационен контрол акт. Погрешното посочване в диспозитива на въззивното определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, не поражда за страната право на жалба, каквото процесуалният закон не предвижда.
Предвид горното, подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело да бъде прекратено като процесуално недопустимо.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. П. К. частна касационна жалба вх. № 2032/03.06.2016г. против определение № 2525/10.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 362/2016г. на Окръжен съд – Благоевград и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело №3208/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ