ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 359
гр. София, 24.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 1701 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
П. е частна жалба от М. Л. Б. от гр. С. срещу определение № 681 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 2535/08г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по касация “Т” А. гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че изп. д. № 22688/05 г. на СИС при СРС 3 отд. 7 уч. е образувано по молба на “Т” А. гр. С. срещу М. Л. Б., въз основа на изп. л. по гр. д. № 06839/05 г. на СРС. На 27.01.2008 г. М. Б. е получила призовка за доброволно изпълнение, а на 29.01.2008 г. е подала жалба до СГС с която се иска изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 330 ал. 1 б. “д” ГПК /отм./ и съдът да се произнесе, че търсената от нея сума е недължима като погасена по давност. С обжалваното определение СГС е прекратил производството като е приел, че не се касае до обжалване действия на съдия-изпълнител.
Определението е законосъобразно. Въззивната жалбата е неясна и непрецизно формулирана, което е наложило нейното тълкуване. Законосъобразно въззивният съд е приел, че в случая не се обжалват действия на съдия-изпълнител по чл. 332 ГПК /отм./ тъй като такива действия въобще не се сочат. Подадената жалбата не може да се приеме и че представлява възражение по смисъла на чл. 250 ГПК /отм./. Когато е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание на някои от актовете посочени в чл. 237 ал. 1 б. ”в”, ”г”, ”д”, ”е”, ”ж”, ”з” и ”и” ГПК /отм./, или на друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може да се защити срещу изпълнението по реда на чл. 250 или на чл. 255 ГПК /отм./. Съгласно чл. 250 ГПК /отм./, длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. В такъв случай съдът спира изпълнението, а кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва. Тъй като жалбата не е подкрепена с убедителни писмени доказателства за недължимост на сумата, а и не се представя обезпечение, изводът на въззивния съд е законосъобразен.
От съдържанието и петитума на жалбата може да се направи извод, че с нея се предявява отрицателен установителен иск, до какъвто извод е достигнал и въззивния съд, т. е. защитата е по чл. 255 ГПК /отм./ който предвижда, че длъжникът може да оспорва вземането по изпълнителния лист и като предяви иск срещу взискателя. Предвид цената на иска, родовата подсъдност е на СРС. С оглед правомощията си по чл. 129 ГПК, същият следва да се произнесе по редовността на исковата молба, озаглавена “жалба” и да укаже привеждането и в съответствие с разпоредбата на чл. 127 и 128 ГПК за редовност на исковите молби
П. на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 681 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 2535/08г. на Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото на СРС за извършване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: