О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 24.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 295/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на М. Г. М., починала и заместена от наследниците си В. Г. М., Ц. В. Т. и В. Г. Г. и П. Г. Д., чрез адв. П. З., против въззивното определение от 30.09.2009 год. по ч. гр. д. № 843/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 3.06.2009 год. по гр. д. № 224/2008 год. на Разложкия районен съд, с което жалбоподателите и К. Г. Л., починал на 10.09.2009 год. и заместен от наследниците си по закон, са осъдени да заплатят солидарно на ответницата по делото Ц. С. Л. сумата от 3 000 лв., представляваща направените от нея разноски в производството за възнаграждение на адвокат.
В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му или се присъди по-нисък размер на разноските, съобразно минимално определения такъв по Наредба № 1/2004 год. за минималните рамери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателката П. Г. Д. с молба от 7.04.2010 год. е заявила, че оттегля подадената от нея жалба, поради което и на основание чл. 278, ал. 4, във връзка с чл. 264, ал. 1 ГПК производството в тази му част следва да се прекрати. В останала му част същото е висящо.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по същество по въпроса за разноските в полза на ответницата, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд жалбоподателите са представили изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като считат, че произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и процесуалноправният въпрос за реда, по който се прави искането на насрещната страна за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поддържаното основание за допускане на касационното обажлване на въззивното определение не е налице, поради следните съображения:
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което са осъдени ищците в производството по предявения иск за собственост да заплатят на ответницата направените от нея разноски в размер на 3 000 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, е приел, че е налице своевременно направено в отговора по исковата молба искане за присъждането им и заплащането им в присъдения размер е установено от представения договор за правна помощ с упълномощения адвокат. Доводът за прекомерност на възнаграждението съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, направен в частната жалба пред въззивния съд, не е обсъден, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда искане на насрещната страна, каквото жалбоопдателите не са направили пред първоинстанционния съд в отговора им по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Следователно, поставените в изложението към частната касационна жалба въпроси по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК не са били предмет на разглеждане и обсъждане от въззивния съд в обжалваното определение. В него е прието, че с оглед изхода на производството – прекратено поради оттеглянето на исковата молба от ищците, ответницата има право на разноските, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото не е било направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждането им в по-нисък размер, то съдът не е обсъждал и наличието на предпоставките за това, предвидени в закона, поради което и настоящата инстанция не би могла да проверява по същество този въпрос, извън изискването за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като на първо място по поставените от жалбоподателите въпроси по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК не е налице произнасяне от въззивния съд, и на второ място – доколкото същият е изложил съображения относно редът, по който следва да се направи искането за присъждане на разноски в по-нисък размер при наличие на предпоставките в тази разпоредба, то липсват съображения относно значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4. В тежест на касаторите е да обосноват същите, с оглед целта им да се допусне касационното разглеждане. Изложените доводи в частната жалба касаят необоснованост и неправилност на направените изводи на въззивния съд, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет проверка наличието на основанието за допускане на касацията.
В заключение – не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 1777 от 30.09.2009 год. по ч. гр. д. № 843/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по подадената от М. Г. М., починала на 10.12.2009 год. и заместена от наследниците й В. Г. М., Ц. В. Т. и В. Г. Г., частна жалба против него.
Прекратява производството по частната жалба на П. Г. Д. от гр. Б., поради оттеглянето й.
Определението в частта му, в която производството е прекратено, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на П. Д., на която да се изпрати препис от него, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
В останалата му част, определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: