О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№359
гр. София, 26.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3496 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 25 от 04.02.2015г. постановено по гр.д. № 627/2014г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение № 354 от 11.06.2014г. по гр.д. № 1454/2013г. на Дупнишкия районен съд в частта, за определяне стойността на делбените имоти и в частта, за размера на възложените на страните държавни такси, като вместо това е постановено, че стойността на имотите в дял първи, възложен на Л. В. Б.-Г., възлиза на 36 355лв., а стойността на имотите в дял втори, възложен на С. Й. С., В. Й. С. и В. Й. С., възлиза на 19 429лв.; осъдена е Л. В. Б.-Г. да заплати на С. Й. С., В. Й. С. и В. Й. С. по 2821лв. или общо 8463лв. за уравнение на дяловете, както и страните да заплатят държавна такса по иска за делба по сметка на Дупнишкия районен съд в размер на 4 % върху стойността на дяловете им. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./.
Касационната жалба е подадена от съделителката Л. В. Г. чрез пълномощника адв. Р. Д.. Претендира се допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по два правни въпроса.
Ответниците по жалбата С. Й. С., В. Й. С., В. Й. С. не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. Обект на делбата между съделителите Л. В. Б.- Г., С. Й. С., В. Й. С. и В. Й. С. е недвижим имот, представляващ парцел XI-162, в кв. 23 по плана на [населено място], [община], с площ 1 165 кв.м., заедно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда; гараж, построен до улицата, със застроена площ от 20 кв.м.; 3 бр. стопански постройки, долепени една до друга, изградени на границата на границата с УПИ X-163, първата от които със застроена площ от 18 кв.м./до гаража/, втората от 30 кв.м. и третата от 10 кв.м.; масивна сграда с площ от 77 кв.м., откъм УПИ X.-130 и стопанска постройка с площ от 10 кв.м., в близост до масивната сграда и УПИ X.-130. Правата на страните са определени, както следва: за Л. В. Б.-Г. 37/64 ид.ч.; за С. Й. С., В. Й. и В. Й. С. по 9/64 ид.ч.
Във връзка с приетото заключение на техническа експертиза за реална поделяемост на поземления имот и постъпило становище в същия смисъл от [община], съдът е пристъпил към провеждане на процедурата по реда на чл. 201 ЗУТ. Същата е приключила със Заповед № 84/14.01.2010г., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-план за регулация относно УПИ XI-162 в кв. 23 по регулационния план на [населено място], съответстващ на поземлен имот 87727.202.34, предвиждащ разделянето на УПИ XI на два самостоятелни урегулирани поземлени имота – XI-399 и X.-400 с площи от по 601 кв.м., чиито граници съответстват на имоти 87727.202.415 и 87727.202.416 по кадастралната карта. Не се спори, че заповедта е влязла в сила – тя не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал.6 ЗУТ, но срещу нея е подадената жалба от съсобственика Л. В. Г., която административният съд е оставил без разглеждане /виж приложеното адм. д. № 72/2010г. на Кюстендилски административен съд/. Въз основа на това разделяне съдът е извършил разпределение на двата новообособени имота по реда на чл. 292 ГПК/отм./.
Установено е, че през месец декември 2011г. съделителката Л. Г. е внесла в [община] искане за одобряване на друг проект за изменение на ПУП-ПР, според който разделянето на УПИ ХІ-162 в кв. 23 се извършва по друг начин – разделителната линия има друго местоположение и това определя различен пространствен обхват на двата новообразувани поземлени имота. Този проект за изменение не е бил одобрен от Експертния съвет по устройство на територията към [община], поради това, че не е съобразен с вече извършеното изменение на ПУП-ПР със заповед № 84/2010г.
В. съд е сезиран с жалба в частта относно извършеното разпределение на делбените имоти, тяхната стойност и дължимите суми за уравнение. Кюстендилски окръжен съд е споделил напълно изводите на първоинстанционния съд досежно избрания способ за извършване на делбата, като е отменил първоинстанционното решение само в частта, за определяне на стойността на делбените имоти и размера на възложените държавни такси. Съдът е възприел заключението на вещото лице, което се основава на метода на пазарната стойност, който метод е намерил за оптимален.
За да обоснове допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпросите: 1/ Длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на имота по чл. 203, ал. 2 ЗУТ; 2/ Длъжен ли е делбеният съд да се произнесе по законосъобразността на административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страната по делото, която не е била участник в административното производство по издаването му и когато тази акт не подлежи на обжалване?
Първият въпрос не е разрешен в обжалвания акт и е неотносим за спора. По реда на чл. 203 ЗУТ се извършва съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, когато те са поделяеми на отделни самостоятелни обекти. В този случай главният архитект на общината по предложение на съда одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ, като контролът за законосъобразност на одобряването или на отказа се извършва от делбения съд в същото производство – чл. 203, ал.2 ЗУТ. Когато се дели урегулиран поземлен имот и от него е възможно образуване на нови урегулирани поземлени имоти се следва редът, посочен в чл. 201 ЗУТ, като страните, респ. тази от тях която проявява активност в процеса, внасят проект за изменение на действащия план за регулация; въз основа на него се издава заповед за изменение на плана за регулация и съдът извършва делбата въз основа на тази заповед, която се прилага след влизане в сила на решението по извършване на делбата. Именно тази процедура по чл. 201 ЗУТ е изпълнена в настоящия случай, поради което позоваването на чл. 203 ЗУТ е несъстоятелно.
Вторият въпрос също не е намерил място в мотивите на въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Поддържаната от касатора теза е за незаконосъобразност на издадената през 2010г. заповед за изменение на плана за регулация поради това, че двата новообразувани имота са с еднаква площ 601 кв.м., а не са съобразени с различните дялове на съделителите. Разликата между одобрения проект и внесения по-късно от Л. Г., но неодобрен такъв, е в площта на новообразуваните имоти /при втория проект площите са съответно 695 и 507 кв.м./. Липсват твърдения, че при разделянето са нарушени изискванията на закона за минимална повърхност и лице или несъобразяване на разделянето с разположението на сградите и разрешените строежи, които обстоятелства са релевантни съгласно чл. 201, ал.2 ЗУТ. Съдът изрично е посочил, че такива оплаквания не са въведени. Отделно, напълно несъстоятелна е тезата на жалбоподателката, че тя е трето лице за развилото се административно производство по изменение на плана за регулация. Напротив, съсобствениците на имота несъмнено са участници в това производство и в случая този факт е очевиден при преглед на приложеното адм.д. № 72/2010г. на Кюстендилски административен съд. Видно е, че Л. Г. и останалите съсобственици са уведомени от главния архитект на общината за необходимостта от внасяне на проект за изменение на плана за регулация и след това са уведомявани за всички последващи действия, вкл. за издаването на заповедта; Л. Г. е обжалвала тази заповед и жалбата й е приета за недопустима, не защото тя не е страна в производството, а защото актът не подлежи на обжалване по силата на закона.
Не на последно място, касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е обосновал защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 04.02.2015 г.по гр.д. № 627/2014г. на Кюстендилския районен съд по касационната жалба на Л. В. Г. от [населено място], общ. Д., обл. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: