О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 26.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1651 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. И. срещу определение № 39 от 30.01.2018г. по ч. т. дело № 45/2018г. на Апелативен съд П., II търговски състав, с което са оставени без уважение частна жалба вх. № 33419/06.11.2017г., подадена от [фирма] против определение № 1690 от 17.10.2017 г. по т. дело № 335/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е прекратено производството по т. д. № 335/2017г. поради неподведомственост на спора и наличие на арбитражно споразумение, както и частна жалба вх. № 38926/28.12.2017г. на [фирма] против определение № 1974 от 04.12.2017г. по същото т. д. № 335/2017г. на Окръжен съд Пловдив, с което е допълнено определение № 1690 от 17.10.2017 г. по същото т. д. № 335/2017г. в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата в размер 1 500 лв. – разноски по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение частният жалбоподател поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК по следните правни въпроси:
„1. Допустимо ли е съдебно решение без да има мотиви, а само лаконични изводи?
2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?
3. Следва ли в мотивите съдът да се произнесе при направено възражение за нищожност?
4. Допустимо ли е съдът да прекрати делото и да изгради извода си единствено и само на предоставени документи от страна на ответната страна без да ни предостави възможност да вземем становище?
5. На какво основание аз мога да претендирам от ответника неизплатената сума по продажбата на машината, която сума не е никак незначителна – евентуално, ако се ползвам от представеният техен договор при едно тяхно изявление да представя такъв в оригинал, не разполагам с такъв и тогава това доказателство ще бъде изключено и какво ще ми е основанието тогава да претендирам процесната сума?
6. Следва ли първоинстанционният съд първо да изследва договора дали е действителен и след като се убеди въз основа на събрани доказателства и направени възражения от наша страна, че този договор е действителен, тогава да прекрати делото?”
По отношение на петия и шестия въпроси частният жалбоподател поддържа, че са от значение за почното прилагане на закона и за развитие на правото и следва да се разрешат от касационната инстанция с цел преодоляване непълнотата, неяснотата или противоречието в закона.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. А. оспорва частната касационна жалба и прави възражения за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение, тъй като е постановено от апелативен съд като въззивна инстанция в производство по частна въззивна жалба против две определения на окръжен съд, постановени от него за първи път като първа инстанция. Ответникът излага и евентуални доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като формулираните от частния жалбоподател материалноправни и процесуалноправни въпроси засягат евентуална неправилност на въззивното определение, но не са основания за допускане на касационно обжалване; частният жалбоподател не е мотивирал наличие на твърдяните от него основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, 3 и ал. 2 ГПК; липсват основания, че в обжалваното определение правните въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, на актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; липсват мотиви относно довода, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Д. на частния жалбоподател за недопустимост на частната касационна жалба поради необжалваемост на въззивното определение е неоснователен, тъй като с определението си Апелативен съд П., оставяйки без уважение частната жалба на ищеца срещу определение № 1690 от 17.10.2017 г. по т. дело № 335/2017 г. на Окръжен съд Пловдив и частната жалба срещу определение № 1974 от 04.12.2017г. по същото дело на Окръжен съд Пловдив, на практика въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на първоинстанционното производство /преграждащо по-нататъшното развитие на делото/ и определението по чл. 248 ГПК.
За да потвърди прекратителното определение и направи извод за неподведомственост на делото на Окръжен съд Пловдив, въззивният съд се е аргументирал с наличието на арбитражно споразумение съгласно чл. 38 от сключения договор и липсата на пречки, свързани с предмета на спора и регламентирани в чл. 19, ал. 1 ГПК. Съдебният състав е съпоставил и анализирал представените от страните фактура № 400538/02.08.2013г. за продажба на мобилна пресевна инсталация Р. C., сериен номер № P., на стойност 240 000 лв. с ДДС, договор за продажба № P./02.08.2013г. на мобилна пресевна инсталация Р. C. 2100T dry/rinser 3-desk, приложение № 1 към този договор, съдържащо спецификация на стоката – предмет на договора, и уговорена цена 240 000 лв. с ДДС, приемо – предавателен протокол от 02.08.2013г., подписан от представители и на двете страни, и е приел, че се касае за една и съща сделка за покупко-продажба на вещ, сключена с подписан договор, във връзка с който е издадена и фактурата, на която се позовава ищецът в исковата молба. Изложил е съображения относно характера на фактурата като счетоводен документ, който следва да отразява стопанска операция, в случая процесната сделка, и е констатирал наличието на съвпадение на датата на сключване на договора, издаване на фактурата и приемане на стоката, съвпадане на цената на стоката и на начина, уговорен за плащането й. Посочил е, че липсата на пълно описание на стоката във фактурата по начина, описан в спецификацията към договора, и идентификацията й само със сериен номер, не обосновава извод, че се касае за различен предмет на доставка, още повече, че в приемо – предавателния протокол фигурират и двете описания – чрез сериен номер и чрез по–подробното описание по договора. Въззивната инстанция е заключила, че отношенията между страните се уреждат с договора за продажба № P./02.08.2013г. на стоката мобилна пресевна инсталация Р. C., сериен номер № P., във връзка с която доставка е издадена фактура № 400538/02.08.2013г.
Поради това, че възникналият между страните спор не се отнася нито до вещни права върху недвижим имот, нито до издръжка или трудово правоотношение, е приета за допустима разпоредбата на чл. 38 от договора, с която страните са предвидили, че всички спорове, породени от договора или отнасящи се до неговото изпълнение ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Б. – София, съобразно неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.
Дължимостта на присъдените от първоинстанционния съд разноски е обоснована с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК – разноски се дължат на ответника и при прекратяване на производството. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието за неоснователно по съображения, че същото е в размер на 1 500 лв. при предвиден в Наредба № 1/2004г. минимален размер съобразно материалния интерес 1 916,36 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК – ако е налице очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като посочените от частния жалбоподател правни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Първите три въпроса не обуславят извод за допускане на касационно обжалване, защото въззивната инстанция в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, множество решения по чл. 290 ГПК и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК е изложила свои мотиви, като е обсъдила представените от двете страни доказателства в тяхната взаимна връзка и обоснованост, установила е въз основа на тях изложената във въззивното определение фактическа обстановка, към която е приложила относимите процесуалноправни норми, като е обсъдила и релевираните възражения и доводи.
Посочените от частния жалбоподател трети и шести процесуалноправни въпроси са ирелевантни поради това, че ищецът не е релевирал в допълнителната искова молба възражение за нищожност на представения от ответника договор за продажба по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. Въведените от ищеца възражения, че за предмета на фактурата няма подписан договор, както и че няма идентичност между предметите на фактурата и договора, са обсъдени от въззивната инстанция след анализ и обсъждане на представените доказателства в тяхната взаимна връзка.
Формулираният четвърти процесуалноправен въпрос не съответства на мотивите на въззивното определение и данните по делото, тъй като въззивният съд не е изградил извода си единствено и само на предоставени документи от ответника и без да предостави възможност на ищеца да вземе становище. В частната жалба ищецът е направил оплаквания относно правилността/неправилността на първоинстанционното определение, релевирал е възражения и е изложил конкретни доводи и съображения, които са обсъдени от съдебния състав на Апелативен съд П..
Посоченият в т. 5 въпрос е ирелевантен за настоящия спор, тъй като в обжалвания въззивен съдебен акт този въпрос не е разгледан, нито съдът е длъжен да дава указания и консултации на какво основание ищецът да предяви иска си за заплащане на неизплатена цена на продадена стока при наличието на определени доказателства.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като релевантните правни въпроси не са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, предвид гореизложените съображения.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд П. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
Направените оплаквания за неправилност на определението са от значение за правилността на обжалвания въззивен съдебен акт във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд П. по чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност също е неоснователен. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като не са налице твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, то не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П.. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника сума в размер 500 лв. – направени разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 39 от 30.01.2018г. по ч. т. дело № 45/2018г. на Апелативен съд П., II търговски състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап. 9 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сума в размер 500 лв. /петстотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.