1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 06.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 136 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв.В.И. – пълномощник на Б. Д. И. и Р. Р. Б. срещу определение № 863/19.01.2011 г. по ч.гр.д. № 54/2011 г., по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение постановено в закрито заседание по гр.д. № 27631/2007 г. по описа на Софийски районен съд. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,с искане за неговата отмяна.Касаторите се позовават като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК,поради наличие на празнота в правото по следните въпроси : допустимо ли е предявяване на самостоятелен иск в гражданскоправен процес за прогласяване нищожност на решение на ПК,съставляващо административен акт,от трети лица,чиято правна сфера е накърнена от същото на възможни две основания – като неистински документ и като незаконосъобразен адм.акт;допустимо ли е изменение и в кои части на предявен без извършена от ищеца правна квалификация иск,чрез позоваване на обстоятелства,наведени следствие указания на съда;при наличието на разпоредбата на чл.189 ал.1 б.”а”ГПК/отм./явява ли се датата на съдебен акт съществен елемент за законосъобразността му,а липсата й съставлява ли основание за отмяна.
Ответникът – [фирма] е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Останалите ответница не взимат становище.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Макар и да са формулирани в частната касационна жалба конкретни процесуалноправни въпроси, които да са от значение за конкретното дело, и да е изложено в нея твърдение за наличието на основание за допускане до касационно разглеждане на обжалвания съдебен акт, по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на празнота в правото по тези въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същата не следва да се допусне до касационно обжалване.
В. съд не се е произнесъл по така поставените от частните касатори въпроси, а е обсъждал въпросите – допустимо ли е да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, може ли такъв иск да се предяви след като е отхвърлен с влязло в сила решение , по предходно дело, иск по чл. 108 от ЗС, предявен от ищците по настоящия спор за същия имот и допустим ли е иск за прогласяване нищожност на административен акт – решение на ПК, респективно ОСЗГ,които са били предмет на прекратителното определение.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторите се позовават с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Следва да бъде посочено,че по така формулираните въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Нищожност на решение на ОСЗГ като административен акт не може да се установява в гражданското производство освен по пътя на косвения съдебен контрол, но в този случай съдът не се произнася със сила на присъдено нещо по този въпрос.Установяване нищожност на административен акт със сила на присъдено нещо е административно производство по АПК, което се развива с участието на други страни и при друг процесуален ред. Затова е недопустим иск за установяване нищожност на административен акт. Разпоредбата на чл.116 ГПК/отм./не се нуждае от тълкуване,тъй като е максимално конкретна и ясна,а в настоящия случай и не касае конкретното произнасяне.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че в настоящия случай въпросът за допустимостта на предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ при наличието на влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС в полза на лица, на които е реституиран по ЗСПЗЗ имота/ответниците/ е решаващия за изхода на спора.Той също е решаван еднозначно и последователно в практиката,а именно:наличието на влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС в полза на лица, на които е реституиран по ЗСПЗЗ имота е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и то като отрицателен установителен,защото в производството по ревандикационен иск е следвало да изчерпат всичките си правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително и това, че не са били налице предпоставките за реституция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 863/19.01.2011 г. по ч.гр.д. № 54/2011 г., по описа на Софийски градски съд,АО,ІІІ Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: