4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№359
ГР. София, 07.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №768/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №731/18 г., постановено по искове с пр. осн. чл.127, ал.2 СК, и по допускане на обжалването. Постановеното по спора първоинстанционно решение е влязло в сила като необжалвано в частта за предоставяне на упражняването на родителските права на майката и определяне местоживеенето на малолетното дете при нея. За такова предоставяне ищецът е настоявал в исковата си молба, по която е образувано делото, а във въззивната жалба изрично е посочил, че счита решението в частта за предоставяне на родителските права за упражняване от майката за правилно и законосъобразно. Първоинстанционното решение е обжалвано от страните в частта относно определения на бащата режим на лични отношения с малолетното дете Н., род. през 2015 г., / от бащата/ и в частта за определената издръжка на детето / от майката/. Въззивният съд при този предмет на производството пред него е потвърдил определения от първата инстанция режим на лични отношения на бащата с детето – бащата да вижда детето в [населено място], където живее то, всяка първа и трета седмица от месеца , от 10 до 17 ч. без преспиване, като през първите два месеца срещите бъдат осъществявани чрез социалните работници от ДСП П.. Присъдил е на детето издръжка от бащата в размер на 150 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В касационната жалба ищецът обжалва въззивното решение изцяло. Посочените в жалбата и изложението към нея доводи за неправилност на решението обаче се отнасят до влязлата в сила част относно предоставянето на родителските права и не подлежат на разглеждане от касационния съд. Постъпилите на 9.04.19 г. допълнение към жалбата и ново изложение, изхождащи и подписани само от касатора, са подадени далеч след изтичане на срока за обжалване и не следва да бъдат администрирани и разглеждани / опр. по ч.гр.д. №289/12 г. на ВКС, ІV г.о./.
В жалбата и изложението липсват конкретни оплаквания и въпроси относно решението на въззивния съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето с бащата. Въпреки това, с оглед интереса на детето, за който съдът следи и служебно и в това производство, ВКС намира, че следва да се произнесе по допускане на обжалването на въззивното решение в тази невлязла в сила част.
ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването, защото въззивното решение в посочената част е съответно на закона и практиката по прилагането му. При определяне на режим на лични отношения с бащата без преспиване и в присъствието на социален работник, въззивният съд е отчел ниската възраст на детето, силната му привързаност към майката, редките му срещи с бащата в последната година, силно влошените отношения на родителите и между техните близки. Прието е, че поради ниската възраст на детето и трайното му установяване при майката и в нейната семейна среда е целесъобразно контактите му с бащата да се осъществяват в познато и сигурно за детето място – по местоживеенето му в [населено място]. Пътуването на дълго разстояние през сравнително кратки интервали от време / през седмица/ би било твърде натоварващо физически и психически за малкото дете.Определеният за лични контакти период от време е достатъчен на детето и родителя да превъзмогнат създалото се отчуждение между тях, като изградят и утвърдят връзката помежду си, без детето да се лишава от сигурността на средата, с която е свикнало. Според въззивния съд към момента няма основание за включване в режима на лични отношения с бащата на контакт за продължителен период от време през лятото, за което настоява бащата. Ниската възраст на детето, привързаността му към майката и нестабилността на отношенията му с бащата поради продължителното им прекъсване изключват то да бъде отделено от майката за дълъг период от време и на голямо разстояние. Отчетен е и тежкият конфликт между родителите, който налага режимът на лични отношения да се осъществява чрез ДСП П.. Преценено е здравословното състояние на майката, на което се позовава касаторът – прието е, че поведението му към нея през периода на над двугодишното им съжителство / силна ревност, следене, забрана да гостува на родителите си поради убеждението му, че те пречат на връзката им и пр./е довело до загуба на собствената й идентичност заради системния психичен тормоз и социална изолация, наложена със заплаха от агресия и преднамерено налагани „дисциплинарни” практики. Майката е потърсила психиатрична помощ и се е наложило да проведе медикаментозно лечение на констатираното тревожно – депресивно разстройство. Майката оценява към момента бащата като манипулативен и самата тя не се чувства сигурна в негово присъствие. Затова, според съда не може да даде необходимото спокойствие на детето, ако осъществяването на контактите с бащата бъде постановено в нейно присъствие.
Тези изводи съответстват на практиката на ВКС по приложението на закона – ППВС №1/74 г., р.ІV; р. по гр.д. №3697/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №2537/13 г. на четвърто г.о. и др. В тях е прието, че както по отменения СК, така и по сега действащия, основно значение при определяне на режима на лични отношения имат интересите на детето, а те са обусловени от конкретно установените във всеки отделен случай обстоятелства. С оглед на това в правомощията на съда е да определи такива мерки, които в най-голяма степен ще са съобразени с тези интереси. В случай на опасност за интересите на детето мерките биха могли да бъдат ограничени или дори да не се определят такива. Ето защо посочените в чл. 59, ал. 3 СК мерки – за контакти през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето – имат примерен, а не задължителен характер. Чрез постановените марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата.Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В този случай режима на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №731/18 г. от 29.11.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: