3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 274/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 359
гр. София, 14.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 274 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
З. И. Н. обжалва решение № 1693 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 2106/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация И. Г. В., Г. Г. В. и Г. Г. В. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3545 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 13795/09 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от З. Н. иск за делба на недвижим имот. Приел е, че ищцата била в брак с ответника И. В. от 1984 г. до 05.06.2007 г. Процесният апартамент бил придобит през 1996 г. от Г. В. и С. В., родители на И. В., като членове на Ж.. Първоначално, от 20.12.1988 г. за член на Ж. бил приет И. В.. На 10.08.1990 г. за членове на Ж. за същия апартамент били приети Г. и С. В., а на 26.05.1995 г. И. В. бил освободен от членство в Ж.. Заем за изграждане на апартамента в размер на 13 986 лв. бил разрешен на И. В. през 1995 г., от който той изплатил 25 297 неденоминирани лева. Със съгласие на Д., на 18.05.1995 г. правата и задълженията по договора за заем били прехвърлени на Г. и С. В.. С нот. акт № 65 от 05.01.1996 г. Г. и С. В. били признати за собственици на апартамента на стойност 180 534 недоминирани лева. С. починала на 01.07.1996 г., като нейният дял бил наследен от съпруга Г. и от децата И. и Г.. При тези факти съдът приел че ищцата не е придобила заедно със съпруга си имота по давност. Владението от 1997 г. до прекратяване на брака било недостатъчно за придобиването, а след прекратяване на брака бившата съпруга не могла да свои от името на бившия си съпруг неговата идеална част, още повече, че той не е заявил намерение за своене и се противопоставял на своенето на съпругата си. Изложил е и съображения, че владението на ищцата било и смутено с действията на бившия съпруг, тъй като през 1988 г. заявил искане за освобождаване на жилището от ищцата тъй като то е собствено на баща му, с обясненията дадени пред прокурор през 1999 г. и с подаване на жалба през 2003 г.
В изложението към касационната жалба е формулиран въпрос „…за началния и краен момент и възможността да тече давност между бивши съпрузи и срещу родственици на единия от тях и най-вече за това, дали действията на единия от тях, ако са насочени против интересите на семейството, засягат по силата на задължителното другарство правното положение на другия съпруг”. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Според т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателните решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ /отм./, с тълкувателните решения на ОСГТК, с решения на О. и О. на ВКС, или с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Решение № 2110 от 28.03.2005 г. по гр. д. № 3159/02 г. на ВКС ІІІ ГО, е неотносимо към спора, тъй като в него се разглеждат въпроси за погасителна, а не за придобивна давност. В. решение не е постановено в противоречие с приетото в решение № 27 от 10.03.2005 г. по гр. д. № 1147/03 г. на ВКС ІІ ГО според което при противоречие в становищата на съпрузите, необходими другари, относно общия факт – симулативността на договора, съдът преценява за неговото съществуване с оглед на данните по делото, но трябва да постанови еднакво решение по отношение на двамата ответници. В. съд е обсъдил фактите по делото по отношение на двамата бивши съпрузи като приел еднаквото за тях решение, че не са придобили имота по давност. Според решение № 1219 от 26.08.1998 г. по гр. д. № 2911/1996 г., на ВКС ІV ГО, владението на имот в изисквания от закон давностен срок за неговото придобиване прави владелеца собственик, макар владението да не е правомерно и давността се прекъсва само по указаните в закона причини. Тъй като цитираното решение касае друг имот, фактите обсъдени в него не водят до извод за противоречива съдебна практика. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на имота по давност не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че има основание за допускане на касационно обжалване по посочения по-горе въпрос.
К. поддържа и доводи, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разрешеният от съда въпрос „за правните възможности на съда и необходимостта от излагане на мотиви при иск спрямо ответник който не оспорва иска, не се явява и не се представлява пред съда” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тъй като тезата относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по жалбата не е обоснована, няма основание по него да бъде допусната касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1693 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 2106/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: