Определение №359 от по ч.пр. дело №904/904 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
 
София, 31.03.2010 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 1884 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 600 от 28.09.2009 година по гр.д. № 497/2009 година на Врачански окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за сумата 2534,49 лева, предявен от Й. Т. М. от г. В. против Кооперация “К”, г. В.. В решението е прието, че първоинстанционното решение на Врачански районен съд по гр.д. № 591/2009 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният от Й. Т. М. против Кооперация “К” иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 05 от 08.12.2008 г. е уважен като основателен. Прието е, че в хода на въззивното производство, ищцата е доказала и обстоятелството, че в шестмесечен срок след незаконното уволнение не е реализирала социално осигурен доход, поради което е уважил като основателен и искът за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ. Прието е, че правото на ищцата да представи доказателства за установяване факта на оставане без работа не е преклудирано, тъй като първоинстанционния съд не е дал указания за кои факти страната не сочи доказателства, а шестмесечния период след уволнението е изтекъл в хода на въззивното производство, поради което доказателствата за установяване на този факт са допустими на основание чл. 266, ал.2, т.2 ГПК и чл. 266, ал.3 ГПК.
Касационна жалба против решението на Врачански окръжен съд е постъпила от Кооперация “К”, г. В.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос допустимо ли въззивната инстанция да събира доказателства за факти, за установяване на които доказателствената тежест е разпределена с доклада по чл. 312, ал.1 ГПК вр. с чл. 146, ал.1 ГПК е налице противоречива практика. Приложени са решение решение № 6 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд, в което е прието, че след като с определението си по чл. 312, ал.1 ГПК съдът е дал указания на страните да представят доказателства за твърдяните от тях факти и те не са се възползвали от тази възможност, правото им да сочат доказателства пред въззивната инстанция е преклудирано и решение № 583 от 31.08.2009 г. по гр.д. № 549/2009 г. на Врачански окръжен съд, съгласно което в производството по трудови спорове е допустимо и служебно събиране на доказателства от въззивната инстанция, независимо от обстоятелството дали първоинстанционния съд е дал указания на страните за представянето им. Поддържа се и че липсва трайно установена съдебна практика по приложението на чл. 266 ГПК, поради което въпросът се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Й. Т. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК е неоснователен – представените с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове не са влезли в сила, поради което не формират противоречива практика ( т.3 от ТР № 1/2010 г. ОСГК ВКС).
По повдигнатия в изложението въпрос по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК вр. с чл. 313 ГПК, вр. с чл. 312, ал.1 и ал. 2 ГПК вр. с чл. 146, ал.1 и ал.2 ГПК няма трайно установена съдебна практика. С оглед изясняване на въпросът кой е моментът на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК вр. с чл. 313 ГПК, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 600 от 28.09.2009 година по гр.д. № 497/2009 година на Врачански окръжен съд.
Насрочва делото за 10.03.2011 година, 9 часа, за която дата да се призоват страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top