ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 359
гр. София, 27.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1737 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. Д. срещу решение № 486 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 2470/08 г. на Окръжен съд гр. П., с което е оставено в сила решение № 189 от 27.12.2007 г. и допълнително решение № 51 от 08.04.2008 г. по гр. д. № 1960/06 г. на Районен съд гр. П..
О. по касация не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали таванският етаж, построен извън учреденото право на надстрояване на трети етаж, става собственост само на първоначалните съсобственици на двуетажната етажна собственост по приращение, или се разпределя съгласно чл. 40 ЗС между всички съсобственици. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с което е допусната делба на тавански етаж от обособени шест тавански стаи на триетажна, със сутерен жилищна сграда, и е определил квотите на съсобственост. Приел е, че дворното място било собственост на Г. Д. който през 1959 г. учредил на синовете си П. , А. , К. и И. правото да построят дву или триетажна със сутерен и тавански етаж жилищна сграда, с конкретно посочване на апартаментите които ще бъдат построени въз основа на учреденото право на строеж, както и че получават по ? ид. ч. от общите части на сградата и от таванските и избени помещения. През 1980 г. била извършена делба на изградените апартаменти, но тя била нищожна, тъй като в нея не взели участие всички съсобственици. На основание чл. 56 ал. 3 ЗТСУ /отм./ съсобствениците дали съгласие и отстъпили правото си на строеж на ответниците Й, деца на К. и И. , да построят трети жилищен етаж на съществуващата сграда. Жилищният етаж бил построен заедно с тавана през 1991 – 1992 г. Извършената през 1995 г. делба на 6-те тавански стаи била нищожна, тъй като в нея не участвували всички съсобственици. Съдът счел че искът за делба за допустим, тъй като стаите са обособени като отделни обекти, а не са общо подпокривно пространство. Въззивният съд приел че собствениците на апартаменти на новоизградения етаж придобиват право на съсобственост и върху общите части на сградата по силата на учреденото право на строеж. Дяловете се определяли съобразно чл. 40 ал. 2 ЗС, съобразно съотношението на отделните помещения към момента на реализиране на строителството. Нямало решение на ОС на ЕС по чл. 38 ал. 2 ЗС таванът да се счита обща част само на собствениците на апартаменти от първи и втори етаж, затова и собствениците на апартаменти на трети етаж придобили права върху общите части, вкл. и на таванския етаж.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от приложената практика на ВКС. Няма противоречие с приетото в решение № 980 от 12.20.1994 г. по гр. д. № 781/1994 г. на ВС I ГО, че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение. Решение № 746 от 21.11.2005 г. по гр. д. № 475/2005 г., на ВКС I ГО няма отношение към формулирания съществен въпрос. В него е прието, че когато е предявен иск за делба на застроено дворно място, счита се че предмет на делбата са и всички построени в него сгради, освен ако при предявяването на иска изрично някоя от тях не е изключена от делбената маса с твърдения, че не е съсобствена между съделителите. Въз основа на представените решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по приложението на чл. 40 ал. 2 ЗС.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 2470/08 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: