О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 07.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 638 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. П., против въззивното решение на Окръжен съд – Благоевград, постановено на 25.06.2008 година, по гр.д. № 958/2007 г., с което е отменено решението на Районен съд гр. Р., постановено на 25.04.2005 година, по гр.д. № 147/2004 година и е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от К. Н. П. против ПК”С”, ЕТ „Ц” и „С” А. иск с правно основание чл.108 от ЗС и обективно съединения иск с правно основание чл.431 от ГПК /отм./ от ЗЗД, като неоснователни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. В изложението на касационните основания, приложени към касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд следва да се допусне до касационен контрол, защото с него съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като са приложени конкретни решения на ВКС и ВС. В изложението си, касаторът се позовава и на произнасяне от страна на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост на ищцата по делото върху земеделската земя, по реда на ЗСПЗЗ, доколкото не се е установило по делото наличието на законовите предпоставки за това, както и че не са налице предпоставките за признаване на правото й на собственост върху построената в земята сграда, представляваща туристическа база „П”, с разгърната застроена площ от 1060 кв.м. Решаващия извод на съда, относно неоснователността на предявените обективно съединени искове са, че дори и да се признае за установено обстоятелството, че ищцата притежава идеална част от правото на собственост върху земеделската земя, то с оглед разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността на построената в земята сграда не е собственост на собственика на земята.
Материалноправния въпрос, съществен за изхода на спора по делото е, доколко произнасянето на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по подобни казуси.
Безспорно е установено по делото, че земеделската земя, възстановена на наследниците на П. И. П. , един от които е ищцата по делото, е застроена със сградата, собствеността върху която се претендира по силата на приращение, на основание чл.92 от ЗС. Първоначално, до около 1966 година, в земята е имало изградени навес и хранителен магазин, стопанисвани от Потребителна кооперация с. Д.. Обосновано, с оглед представените доказателства, въззивния съд е приел, че през 1966 година е съгласуван идеен проект за разширение на ресторант и магазин, като след 1972 г. е изградена сградата, с прилежащите и постройки в настоящия вид, като след 1965 година, постройките в земята са заведени по инвентарната книга на Районна потребителна кооперация „С” гр. Б..
Липсват данни по делото, от които да се приеме, че за изграждането на сградата са налице издадени разрешения за строеж. Сградата е узаконена едва през 1997 година, за което са представени доказателства. По тези факти страните не са въвеждали спор в производството по делото, като възприетото от съда не е в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и приложените решения на ВКС и ВС, поради което не е налице и произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, при условията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не допуска възстановяване на собственост върху земеделска земя, ако върху нея са проведени комплекс от застроителни мероприятия, какъвто е настоящия случай. Правно ирелевантно е обстоятелството по делото, че към момента на застрояването, същото е било незаконно. За разлика от предпоставките на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не съдържа нормативно изискване за законност на извършеното строителство, а единствено наличието на комплекс от строителни дейности, довели до застрояването на земеделската земя, независимо от това, дали земята е включена в границите на урбанизираните територии. Липсата на изискване за законност при осъществяването на строителството или на проведеното в тази насока мероприятие и наличието на такова строителство, е пречка възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя. Въззивния съд се е произнесъл по горния материалноправен въпрос, който, доколкото е обусловил крайните изводи на съда относно неоснователността на предявените искове, е съществен, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Възприетите от въззивния съд изводи по приложимостта на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не са в противоречие с представените към изложението на касационните основания съдебни решения на ВКС /Решение №1200/2004 по гр.д. № 585/2003 г. и Решение №1992/2002 по гр.д. №317/2001 г./. Останалите приложени решения, касаят спорове, с фактическа обстановка, различна от настоящата.
Законосъобразното произнасяне на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е обусловило е произнасянето по въпроса, налице ли е приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, по отношение на построената в имота сграда.
При тези съображения следва да се приеме, че повдигнатия материалноправен въпрос е съществен за изхода на спора по делото, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, т.е. не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Благоевград.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 431/25.06.2008 г., постановено по гр.д. № 958/2005 година, по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Председател: Членове:1. 2.