О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр.София, 15.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 121/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД”Б”, гр. С. срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 160/21.10.2009 год., постановено по в.гр.дело № 299/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Ямболския районен съд № 336/08.06.2009 год. по гр.дело № 118/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу Н. а. „П”, гр. С. иск по чл.231, ал.1 КЗ във връзка с чл.50 ЗЗД за сумата 1 610 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „каско” за ремонт на л.а. марка „Фолксваген” за нанесени щети поради попадането му в необезопасена дупка на пътното платно в с. З. на 30.11.2004 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Излагат се съображения, че след като е констатирал процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с допускането на искания свидетел, окръжният съд е следвало служебно да укаже на страната да го поиска повторно във въззивната инстанция и по този начин да съдействува за изясняването на делото от фактическа страна, а не да отхвърли като недоказан предявения иск.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е конкретизиран съществения материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на делото, като най-общо се твърди, че това е принципът за служебното начало, залегнал в ГПК и начина на прилагането му от съдилищата. Твърди се още, че е от значение да се установи в какви случаи и до каква степен следва да се съдейства на страните за изясняване на фактическата и правна обстановка по делото, без да се излагат конкретни съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба Н. а. „П”, гр. С. излага становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид изложените оплаквания настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от съда с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ за възстановяване на изплатеното от застрахователя на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 1 610,80 лева, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираната главница, която претенция има акцесорен характер. Прието е с оглед конкретните данни по делото, че суброгационният иск е неоснователен, тъй като събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин твърдението на ищеца, че вредите по застрахованото МПС, които са били обезщетени от застрахователя по застраховка „каско” са настъпили в резултат на преминаване на автомобила през необезопасена дупка по пътя в с. З., както и причинна връзка между претендираните вреди и неправомерни действия или бездействия на ответника.
Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на целия фактически и доказателствен материал по делото при съобразяване с разпоредбите на чл.235, ал.1 и чл.154, ал.1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон. Изрично в мотивите на решението е посочено, че процесуално задължение на всяка страна е да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства. В тази връзка оплакването на касатора относно допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, касаещо събирането на гласни доказателства не може да бъде предмет на касационно обжалване, тъй като страната има възможност да направи искане за събиране на тези доказателства пред въззивния съд, което не е сторено. Именно при повторното разглеждане на делото по същество от второинстанционния съд се създава възможност за отстраняване на констатираните процесуални нарушения в първоинстанционното производство-аргумент от разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК. За въззивния съд, обаче, не съществува задължение да указва служебно на страните какви конкретни доказателства следва да ангажират, а само да следи за надлежното извършване на процесуалните действия.
Жалбоподателят не конкретизира същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за крайния изход на делото, като най-общо сочи, че е свързан с основния принцип за служебното начало, залегнал в ГПК и начина на неговото прилагане от съдилищата. Развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на тежестта на доказване и събиране на доказателствата в процеса са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърдението си какво е значението на разрешения от въззивния съд въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жабоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 160/21.10.2009 год., постановено по в.гр.дело № 299/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: