3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
С., 12.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 721 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя И. Л., чрез процесуалния му представител адв. К. Николова, против определение № 2687 от 30 август 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1659 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е отменено определение № 10190 от 30 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 8865 по описа на районния съд в[населено място] за 2010 г. в частта му, с която е отхвърлено искане за обезпечаване на искове и вместо него по предявените от Н. А. Р. от[населено място] искове по чл. 128, т. 2, вр. чл. 262 КТ, по чл. 128, т. 2, вр. чл. 261 КТ и чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу частния жалбоподател, е наложена обезпечителната мярка “запор” върху собствената на частния жалбоподател учебно ветроходна яхта “Р. Х.” до размер на общата претенция от 12307 лева.
В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото не е изложено как без налагането на обезпечението ще се затрудни осъществяването на правата по решението; запорираният актив е основно средство за извършваната от дружеството дейност и допуснатата обезпечителна мярка е неадекватна спрямо търсената защита и размера на претенцията; нито едно от представените доказателства не изхожда от работодателя и нямат необходимото съдържание; липсват доказателства, че към момента на налагане на обезпечителната мярка частният жалбоподател е бил собственик на вещта. Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се представя.
Ответникът Н. А. Р. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Т., в отговор по реда на чл. 276 ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
С атакуваното определение съдът приел, че представените доказателства са убедителни и от тях може да се съди за вероятната основателност на предявените осъдителни искове; характерът на исковете обуславя обезпечителна нужда, а търсената обезпечителна мярка съответства на нуждите от обезпечаване на исковете; обектът на мярката е индивидуализиран в достатъчна степен; правото на собственост е установено с удостоверение и акт за националност на кораба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК.
Касационният съд приема, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба е подадена във въззивния съд на 7 октомври 2010 г. срещу определение, с което е отменено определение на първоинстанционен съд и е допуснато поискано обезпечение по реда на чл. 389 ГПК. Следователно, частната жалба е касационна по естеството си срещу съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. първо ГПК. Съобразно задължителното разрешение, дадено в ТР № 1 от 21 юли 2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК, определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Това задължително тълкуване е дадено при хипотезата на чл. 396 ГПК в редакцията му до изменението на текста с ДВ бр. 100 от 2010 г. Ето защо, предвид датата на предявяване на частната касационна жалба и по аргумент на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДГПК – ДВ бр. 100 от 2010 г., тя следва да се остави без разглеждане.
Дори и да се приеме, че по отношение на молбата е приложим правният ред, влязъл в сила на 21 декември 2010 г. с изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 2010 г. в чл. 396, ал. 2 ГПК, то жалбата не би била допусната до касационно разглеждане. Това е така, защото, макар въззивният съд да е допуснал обезпечението, искането за което е било отхвърлено от първоинстанционния съд, частната жалба следва да е съобразена с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд с разпореждане № 10635 от 4 ноември 2010 г. е указал на частния жалбоподател необходимостта да представи изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и това разпореждане е съобщено на частния жалбоподател на 12 ноември 2010 г., получено от процесуалния му представител адв. Николова. С молба от 19 ноември 2010 г. адв. Николова е посочила, че актът, който се обжалва, е постановен от въззивната инстанция и обжалването му е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не е представено изложение на касационните основания. При надлежни законосъобразни указания от страна на съда частният жалбоподател не е отстранил посочените недостатъци в частната касационна жалба, което би довело до недопускане на касационното разглеждане на жалбата.
Ответникът не претендира разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя И. Л., против определение № 2687 от 30 август 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1659 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: