3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 12.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1238 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба от 20.12.2018г. на В. Т. П. – ответник по евентуалния иск по чл.45 ЗЗД, с искане за допълване в частта за разноските на определение № 734/ 14.12.2018г. по т.д. № 1238 / 2018г. на ВКС, II ТО, чрез присъждане на направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 750 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Ответникът по молбата и ищец по исковете, Б. В. Т., оспорва същата и моли да се устави без уважение. Поддържа, че касационната жалба касае единствено решението за осъждане на първия ответник по иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, но не и правното положение на евентуалния ответник. Твърди се, че В. П. не е имал качеството на ответник по въззивната жалба на ищеца, тъй като с първоинстанционното решение в частта, в която евентуалният иск е оставен без разглеждане, е влязло в сила и не е било предмет на въззивното обжалване. Ето защо, спрямо В. Т. П. не е налице неоснователно предизвикан правен спор във въззивната инстанция, който да обуславя правото му на разноски впоследствие за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното:
Молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна.
С първоинстанционното решение е уважен частично искът на Б. Т. по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс” АД за сумата от 35 000 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 130 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Частичното отхвърляне на прекия иск не е обусловено от надхвърляне на застрахователния лимит, поради което предявеният при условията на евентуалност иск по чл.45 ЗЗД срещу ответника В. П. – настоящ молител, е оставен без разглеждане, с оглед уважената част от иска по чл.226, ал.1 КЗ срещу предпочитания ответник. Въззивното и касационното производство са образувани по жалби на ищеца и на ответното застрахователно дружество.
С определение № 734/ 14.12.2018г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 2528 от 04.12.2017г. по в.гр.д. № 2372/2017г. на Апелативен съд – София. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по евентуалния иск – настоящ молител, съдържащо се в отговора му на касационната жалба на ищеца.
С оглед гореизложените факти, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно възражението на ищеца, че евентуалния ответник не е страна във въззивното и касационното производство, предвид следното:
При субективно пасивно съединяване при условията на евентуалност на иск по чл.45 ЗЗД с главен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, условие за разглеждане на деликтния иск е отхвърлянето на прекия иск, поради превишаване на размера на застрахователното покритие над дължимото обезщетение за настъпилите от деликта вреди. Съгласно чл.271, ал.2 ГПК, която разпоредба е идентична на тази на чл.206, ал.2 ГПК /отм./, при отмяна на решението по главния иск се възобновява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Ето защо, когато предмет на въззивното дело е главния иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въз основа на жалби и от двете страни по него, в предмета на въззивното производство се включва и съединения при условията на евентуалност иск, който е оставен без разглеждане от първата инстанция, поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие за разглеждането му. При евентуално субективно съединяване на исковете събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето. Даденото в т.15 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС разяснение по приложението на чл.206, ал.2 ГПК /отм./, не е загубило значението си, предвид възпроизвеждане на съдържащото се в чл.206, ал.2 ГПК /отм./ правило в разпоредбата на чл.271, ал.2 от сега действащия ГПК. Според задължителното за съдилищата тълкуване на ВКС, запазването на висящността на делото по главния иск съдържа потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск. Тази възможност ще бъде изключена едва след влизане в сила на решението по главния иск, с което е бил удовлетворен интересът на ищеца по евентуалния. При обжалване на решението, с което е бил удовлетворен този интерес, въззивният съд при отмяна на това решение и постановяването на противното, трябва да се произнесе по основателността на евентуалния иск. С оглед на тази потенциална възможност въззивният съд като инстанция по същество разглежда и двата иска, а при уважаване на жалбата по главния иск, съдът се произнася и с решението си по евентуалния. Ето защо, неоснователно е твърдението на ищеца по главния и евентуалния иск, че предмет на въззивното производство не обхваща искът по чл.45 ЗЗД. Апелативният съд не се е произнесъл по същество по предявения при условията на евентуалност иск, тъй като и във въззивното производство не се е сбъднало процесуалното условие, под което същият е предявен.
В касационното производство жалби са подадени и от двете страни по главния иск, поради което по изложените вече съображения, в предмета на касационното дело попада и евентуалната претенция по чл.45 ЗЗД.
Доколкото ответникът по евентуалния иск е страна и в касационното производство, в което непроизнасянето по този иска отново е обусловено от неосъществуване на условието, под което е заведен иска от ищеца, последният дължи на евентуалния ответник направените разноски по делото пред ВКС.
Видно от представения с отговора на жалбата на ищеца договор за правна защита и съдействие, за изготвянето на отговора молителят е заплатил на адвоката, представляващ го в касационното производство, възнаграждение в размер на 750 лева.
С оглед изложените по-горе съображения, своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение № 734/ 14.12.2018г. по т.д. № 1238 / 2018г. на ВКС, II ТО, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА, Б. В. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. Т. П., [населено място], [улица], направени разноски в размер на 750 лева за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.