О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36/13.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 333 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 55/ 09.01.2017 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г., с което Софийски апелативен съд оставя без уважение молбата на К. И. Б. за допускане до системата за правна помощ чрез процесуално представителство по действията по подадената частна касационна жалба срещу определение № 764/ 29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението се обжалва с частна жалба от К. И. Б. с доводи, че е постановено в нарушение на чл. 95 ГПК, вр. чл. чл. 21 – 23 ЗПП.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Чл. 95, ал. 5 ГПК предвижда, че подлежи на обжалване с частна жалба определението, с което съдът отказва правната помощ, а случаят попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК я поставя в компетентност на Върховния касационен съд. Обжалваното определение е постановено от апелативен съд. Подава я надлежна страна. Жалбоподател е лицето, чието право на правна помощ обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Гражданското дело е образувано по искова молба, с която жалбоподателят предявява деликтен иск за обезщетение на неимуществени вреди срещу Г. В. Ч.. Искът е обоснован с противоправното поведение на ответника в качеството му на съдия, разгледал отнесен до съда правен спор. Исковата молба не съдържа конкретни твърдения, годни да квалифицират извършените от ответника действия по разгледаното гражданско дело и постановените по него актове като умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателят споделя свои виждания, че ответникът е злоупотребил с правораздавателна власт и е корумпиран. Те не кореспондират с предвидените в НК състави на престъпления.
Отчитайки изложеното, с определение № 901/ 04.05.2015 г. Софийски окръжен съд прекратява производството по образуваното гр. д. № 829/ 2014 г. поради абсолютната процесуална пречка от чл. 132 от Конституцията на Република България. Основният закон предвижда, че при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Жалбоподателят обжалва пред Софийски апелативен съд определение № 901/ 04.05.2015 г. по гр. д. № 829/ 2014 г. на Софийски окръжен съд.
С определение № 764/ 29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г. Софийски апелативен съд оставя констатира наличието на пречката от чл. 132 КРБ и оставя без уважение частната жалба.
Жалбоподателят подава частна касационна жалба срещу това определение на Софийски апелативен съд и иска да бъде допуснат до системата за правна помощ чрез процесуално представителство.
С определение № 55/ 09.01.2017 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г. Софийски апелативен съд оставя без уважение неговото искане при две групи мотиви. Първо, жалбоподателят не е изправил нередовности на подадената частна касационна жалба, въпреки че за това са му били дадени указания. Второ, той не е представил доказателства, които да установяват, че имущественото му положение го затруднява да заплати адвокатското възнаграждение по делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е длъжен да потвърди определение № 55/ 09.01.2017 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, което е предмет на настоящото частно производство, но с различни съображения. Съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, правна помощ чрез процесуално представителство по висящо гражданско производство не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна. Това е разпоредбата, която изключва титулярството на жалбоподателя по упражненото право на правна помощ. Очевидно неоснователна е частната касационна жалба срещу определението за прекратяване на производството по предявения деликтен иск. Абсолютната процесуална пречка за неговата допустимост произтича пряко от върховния закон (чл. 132 КРБ), доколкото исковата молба не съдържа твърдения, които да са годни да я преодолеят, – ответникът в качеството на съдия да е извършил умишлено престъпление от общ характер. Само тогава е изключен функционалният имунитет на съдията.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. И. Б. срещу определение № 55/ 09.01.2017 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.