1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 398 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.
С определение № 621 от 20.11.2019 г. по ч. гр. д. № 731/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено определение № 827 от 03.10.2019 г. по гр. д. № 923/2019 г. на Велинградския районен съд, с което е било прекратено на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК производството по гр. д. № 923/2019 г. на Велинградския районен съд.
Въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че въпреки дадените на ищците подробни указания, недостатъците на исковата молба не са били отстранени. В исковата и в уточняващата молба се твърди, че пред съда е висящо друго дело на [община] срещу настоящите ищци И. Т., Н. Ж. и А. Г. по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху дворно място с площ от 150 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор ….. по КК на [населено място], за който е отреден УПИ XI-….. от кв. …., застроен на площ от 128 кв. м. Това според физическите лица, ищци по настоящото дело, определяло правния им интерес от предявяване на искове срещу общината по чл.75 ЗС и чл.45 ЗЗД, с които те да защитят правото си на собственост върху същия имот и да искат обезщетение за вреди при отстраняването им от имота. Ищците не са изложили твърдения за действия на общината, с която тя им е отнела владението върху спорния имот. Под „нарушение“ по смисъла на чл.75 ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт. Само в тези случаи е налице защитимо от закона право на владелеца да се брани с иска по чл.75 ЗС. В исковата молба и в уточняващата молба обаче няма твърдения за конкретни действия, с които фактическата власт на ищците е отнета от общината. Твърденията за предявен от общината срещу настоящите ищци иск по чл.108 ЗС не могат да се свържат с необходимост от провеждане на владелческата защита по чл.75 ЗС. За иска по чл.45 ЗЗД е прието, че ищците не претендират обезщетение на едни вече настъпили имуществени вреди, а на бъдещи такива, поради което липсва правен интерес от този иск.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Н. Т. Ж. и А. Т. Г..
Жалбоподателите считат, че с прекратяване на производството по предявените от тях искове по чл.75 ЗС и чл.45 ЗЗД съдът ги е лишил от правото на защита срещу един недопустим, евентуално – неоснователен иск за собственост по чл.108 ЗС, предявен срещу тях от [община]. Съдът не изложил ясни мотиви защо нямат правен интерес от тези искове. Отново се позовават на чл.75 ЗС, като изтъкват, че са добросъвестни владелци на имота, тъй като притежават нотариален акт за собственост, както и че владението им е продължило повече от 6 месеца. Отново не сочат конкретно действие, с което фактическата власт върху спорния имот да им е била реално отнета. Считат за съществено обстоятелството, че [община] е предявила срещу тях иск по чл.108 ЗС с предмет същия имот и при висящността на това производство те имали правен интерес от иска по чл.75 ЗС като защитно средство срещу евентуалното уважаване на ревандикационния иск. Искът по чл.45 ЗЗД те предявили поради обстоятелството, че при евентуалното уважаване на иска по чл.108 ЗС те щели да претърпят имуществени вреди в размер на пазарната цена на имота и тъй като нямало да имат изпълнителен титул за вземането им от непозволено увреждане, нямало да могат да задържат имота, докато не бъдат обезщетени. Към момента на предявяване на иска за собственост не била определена по надлежен ред влязла в сила оценка за пазарната стойност на имота и не било обезпечено плащането на тази цена с бюджетни средства.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие между обжалваното определение и ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 124/06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. Не се сочи правен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – жалбоподателите не са формулирали правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и само на това основание съдът следва да откаже допускане на касационното обжалване, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, липсва противоречие между обжалваното определение на Пазарджишкия окръжен съд и цитираната практика на ВКС. Разглежданите въпроси в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС са различни – за правния интерес и тежестта на доказване при отрицателния установителен иск за собственост и за допустимостта на установителен иск за собственост, въпреки възможността за предявяване на осъдителен иск. Тези въпроси не се поставят по настоящото дело и затова не може да има противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между тълкувателното решение и обжалваното определение на въззивния съд, което да обуслови допускане на касационно обжалване по настоящото дело. В решение № 124/06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, II-ро г.о., се дава отговор на въпроса дали допустимостта на исковете по чл.75 и чл. 76 ЗС се обуславя от приключило със сила на пресъдено нещо предходно производство по чл.108 ЗС между същите страни и за същия имот. Съставът на ВКС е приел, че допустимостта на исковите производства по чл.75 и чл.76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства. Проведено /финализирано/ със сила на пресъдено нещо решение по иск по чл.108 ЗС между същите страни и за същия имот и неговите последици за конкретно поисканата владелческа защита подлежи на анализ и преценка по съществото на спора само от гледна точка на поведението на лицето – собственик и поведението на лицето несобственик в предметната рамка на твърденията и възраженията на страните за нарушеното владение. Обжалваното определение на въззивния съд не противоречи на това решение, а напротив – изцяло му съответства, тъй като съдът е счел за решаващо обстоятелството, че в исковата молба по чл.75 ЗС не се сочи относимо твърдение за осъществено от общината фактическо отнемане на владението на процесния имот от жалбоподателите.
В случая въззивният съд е действал изцяло в съответствие с практиката на ВКС по чл.129 ГПК, според която нередовната искова молба се връща от съда, когато недостатъците ? не са отстранени, въпреки дадените указания – определение № 323 от 17.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 272/2009 г., IV г. о., определение № 519 от 6.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 174/2011 г., I т. о., определение № 237 от 30.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 127/2011 г., III г. о. и др.
За да има редовно предявен иск по чл.75 ЗС, ищецът следва да посочи осъществяването на конкретните факти, които са включени в хипотезата на правната норма. Един от тези факти е нарушаването на владението, което трябва да съществува към момента на предявяване на исковата молба. Предявяването на иск по чл.108 ЗС срещу владелеца не представлява такова нарушение, тъй като на първо място с факта на предявяване на иска и наличието на висящ спор владението все още не е отнето, а при уважаване на иска и привеждане на осъдителното решение в изпълнение въобще липсва „нарушение“ по смисъла на чл.75 ЗС, тъй като изпълнението на влязлото в сила решение е правомерно действие. С други думи – ответникът по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС не разполага с владелческата защита по чл.75 и чл.76 ЗС като отбранително средство срещу ревандикацията. По същите съображения искът по чл.45 ЗЗД не може да бъде средство за защита срещу евентуалното уважаване на иск по чл.108 ЗС, тъй като в този случай ответникът не търпи вреди по смисъла на чл.45 ЗЗС, доколкото във фактическия състав на тази норма също се включва противоправността като характеристика на увреждащото действие, а тъкмо тя липсва при уважаването на иска по чл.108 ЗС с влязло в сила решение. За да е редовна исковата молба по чл.45 ЗЗД, ищецът трябва да твърди възникването на вреди от противоправно действие или бездействие на ответника /вината се предполага/, а тъкмо такива твърдения в случая липсват. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 621 от 20.11.2019 г. по ч. гр. д. № 731/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: