О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София 17.01. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1037/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Т., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Щ., срещу въззивно решение №220 от 22.06.2011 г. по гр. дело №186/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба А. К. Т., Б., оспорва жалбата.
Ответниците по касационната жалба С. Д. Ф., С. К. Т. и В. И. Г. не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2915 от 18.06.2010 г. по гр. дело №723/2009 год. на Районен съд – [населено място]. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за делба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място]. Въззивният съд е приел, че по отношение на процесния имот не е налице твърдяната съсобственост между съделителите, основана на наследяване. Решаващите му изводи са, че наследодателката на ищцата М. С. Т. –М. Ф., е направила универсално завещание в полза на племенника си А. К. Т. – ответник по делото. Това завещание следва да бъде зачетено. Претенцията на ищцата за възстановяване на запазената част е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН, когато наследникът, упражнява правото си да иска намаляване на завещанието до размера на запазената му част, спрямо лица, които не са наследници по закон, трябва да приел наследството по опис. В разглеждания случай, това не е направено от ищцата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според ТР №1 /2009г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. В случая са изложени само твърдения, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН, тъй като А. К. Т. като племенник на наследодателката е сред наследниците по закон, посочени в разпоредбите на чл.5- чл.9 ЗН, независимо, че не е призован да наследява. С ТР №1 от 04.02.2005 г. по гр. дело №1/2005 г., ОСГК на ВКС е обявена за изгубила сила т.15 от ППВС №4/1964 г., според която наследници по закон по смисъла на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл.5 – 10 ЗН. Посочената задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №220 от 22.06.2011 г. по гр. дело №186/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: