О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 17.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2894 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3999 от 23.05.2018 г., подадена от Д. В. П. чрез адвокат В. К. от САК против въззивно решение № 79 от 17.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 63/2018 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация Е. В. К. е подала отговор чрез адвокат Б. И. от АК – К., с който възразява срещу допускане на обжалването.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 792 от 05.12.2017 г. по гр.д.№ 736/2017 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 607 от 20.09.2017 г., постановено по същото гр.д.№ 736/2017 г., като е постановено в диспозитива на съдебния акт, в частта, в която съдът е допуснал до делба урегулиран имот, представляващ парцел *, имот с пл.№ * в кв. 30 по плана на [населено място], [община], да се чете: Допуска извършване на съдебна делба на урегулиран имот,представляващ парцел *, имот с пл.№ * в кв. 30 по плана на Ж., [община], утвърден със заповед № 5699/1954 г. с площ от 1 040 кв.м., урегулирано празно място ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при съседи: УПИ *, [улица], и УПИ * (по нотариален акт – улица, В. С. Р. и блок на АПК), всички от плана на [населено място], между съделителите: Е. В. К. и Д. В. П., при права: за Е. В. К. – 1/2 ид.ч., за Д. В. П. – 1/2 ид.ч.
Въззивният съд е приел, че решението по чл. 247 ГПК е валидно, допустимо и правилно, като постановено при наличието на установените в закона предпоставки за това. Обсъдил е доводите на въззивника, че съдът не е формирал воля за допускане делба между страните и на масивна жилищна сграда в парцел *, имот с пл.№ * в кв. 30 по плана на [населено място], както и че липсват доказателства за съществуването, законността и индивидуализацията. Приел е, че същите са в противоречие с данните от удосторение изх.№ Д000530 от 16.03.2017 г. на отдел „Местни данъци” към община Кюстендил и скица № 152 от 07.04.2017 г. на същата община и с признатото на стр. 2-ра в отговора му на исковата молба вх.№ 15549 от 29.06.2017 г. обстоятелство, че в парцел *, имот с пл.№ * в кв. 30 по плана на [населено място] по наследство от майката на страните имат и съсобствена при равни права масивна жилищна сграда, в която той е извършил посочените в него СМР-та на стойност 15 968,78 лева и заявява искане за осъждането й да му заплати за тях сумата 7 984,39 лева.
В представеното от касатора изложение на касационните основания не е поставен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – „очевидна неправилност”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК е заявено от касатора бланкетно, без аргументация защо се поддържа неговото наличие, като при това не се констатира съществуването му. Въззивното решение е валидно – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е от членовете на състава при ясно изразена в акта правораздавателна воля. То е и процесуално допустимо – постановено е в отговор на надлежно сезиране и в рамките на сезирането. Решението не е „очевидно неправилно”, тъй като не страда от пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. С понятието „очевидна неправилност” законодателят е обозначил състояние, при което неправилността на съдебния акт е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационната инстанция, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая въззивният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. С оглед изложеното и при отсъствието на конкретно формулирано питане в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на съда не констатира наличието на основание за допускане на обжалването.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 17.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 63/2018 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: