О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 18.01.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 218/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1717 от 07.08.2014 г. по т. д. № 3929/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав решение № 539 от 18.03.2013г. по т. д. № 2962/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327 ТЗ за сумата 46 617.34 лв. – цена на доставени плочки и други санитарни материали и иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 123 378.86 лв. – възнаграждение за извършени строително-монтажни работи – лепене на плочки и др.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано. Според касатора, изводът, че не е доказано наличие на твърдяните от него правоотношения с ответника за продажба на движими вещи и за извършване на строително-монтажни работи, е резултат от неправилната преценка на заключението на допуснатата почеркова експертиза и необоснованото възприемане на единия от дадените от вещото лице два напълно противоречиви отговора на поставената му задача, без да са обсъдени всички останали доказателства по делото, в т. ч.и събраните във въззивното производство. Оплакването за противоречие с материалния закон е аргументирано с твърдението, че при преценката относно съществуването на процесните правоотношшения по продажба и изработка съдът неоснователно не е приложил разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като в противоречие с доказателствата по делото е приел за установено, че ответникът своевременно се е противопоставил на извършените от негово име действия по приемане на доставените стоки, респ. на извършените СМР.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване,в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поставил следните въпроси: „.1. Задължен ли е съдът да мотивира защо приема или не приема дадено заключение при два противоречиви отговора на поставената задача от страна на вещото лице; 2. Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, по отношение на експертното заключение да посочи дали го приема или не, като го обсъди във връзка с останалите доказателства съгласно чл. 202 от ГПК; 3. За приложението към настоящата търговска сделка, предмет на правния спор, разпоредбата на чл. 301 от ТЗ? Съответно, непротивопоставянето на търговеца веднага след узнаването на извършената сделка от представител без представителна власт представлява ли потвърждение по смисъла на чл. 301 от ТЗ; 4. Когато за извършените СМР е подписан акт 15 и търговецът се е снабдил с разрешение за ползване от компетентните органи, следва ли да се приеме, че е налице изрично приемане на извършената работа; 5. Когато търговецът не се е противопоставил на извършените СМР и фактически се ползва от тях, извършил е разпоредителни действия с обектите, на които същите са били изработени, следва ли да се приеме, че е налице потвърждаване на извършената работа и нейното приемане; 6. Как следва да процедира съдът, когато от назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че едно лице се подписва по два различни начина и следва ли да се приеме, че приложени по делото документи са подписани от едно и също лице; 7. Когато подписването на едно лице по два начина е довело до два противоречиви отговора в съдебно-графологичната експертиза, следва ли съдът при преценката си кой отговор да кредитира, да приложи чл. 202 от ГПК и да обсъди отговорите на вещото лице в контекста на останалия приложен по делото доказателствен материал”.
Освен поддържаното по отношение на всички въпроси твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), по отношение на първите пет въпроса касаторът счита, че са решени и в противоречие с практиката на ВКС, съответно: по първия и втория въпрос – решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на І г. о. и определение № 1157 от 17.10.2014 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на ІV г. о.; по третия въпрос – решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ІІ т. о., решение № 37 от 01.04.2009 г. по т. д. № 106/2008 г. на ІІ т. о.; по четвъртия въпрос – решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ІІ т. о., решение № 57 от 07.06.2011 г. по т. д. № 463/2010 г. на ІІ т. о.; по петия въпрос – решение № 250 от 11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 57 от 07.06.2011 г. по т. д. № 463/2010 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 09.01.2015 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел крайния правен извод за неоснователност на исковете, но не по изложените в него съображения. Решаващият състав не е споделил извода на първостепенния съд, че процесните протоколи №№ 1-9 и рекапитулация, установяващи възникване на твърдяните от ищеца правоотношения по доставка на стоки и извършване на СМР, заплащането стойността на които е предмет на исковите претенции, са подписани от лицето А. Н. А. от името и за сметка на ответното дружество. В тази насока въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-почерковата експертиза, в което ясно е посочено, че с оглед образците, събрани за изследване от А. А. по приложената прокурорска преписка, както и върху нотариално заверен на 30.03.2010 г. договор за доставка на материали, подписите, положени върху процесните протоколи и рекапитулация не са положени от това лице. Установеното от експерта обстоятелство, че подписите върху протоколите и рекапитулацията и подписа върху представената с приложеното досъдебно производство и неоспорена фактура № 37/30.07.2010 г. (нямаща връзка с исковите претенции) са положени от едно и също лице, е преценено като недоказващо направения от първоинстанционния съд извод, че това лице е именно А. Н. А., доколкото той е подписал посочената фактура. Съдът не е кредитирал дадените в обратна насока показания на свидетеля Ш. по съображения,че противоречат на останалите доказателства по делото и в частност – на заключението на съдебно-почерковата експертиза, на което следва да се признае приоритет като основано на специалните знания на вещото лице. Поради това, че фактура № 37/30.07.2010 г. няма за предмет доставка, цената на която е предмет на делото, отразяването на същата в счетоводството на третото за спора лице [фирма] е счетено като ирелевантно за отговорността на ответника. Освен поради липсата на доказателства процесните протоколи и рекапитулация да са подписани от името и за сметка на ответното дружество от лице с представителна власт, като допълнителен аргумент за недължимостта на исковите суми съдът е посочил своевременното противопоставяне на ответника – „веднага” по смисъла на чл. 301 ТЗ, на извършените от негово име и за негова сметка действия – противопоставяне, установено както от образуваното досъдебно производство, така и от отговора на исковата молба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на всички поставени въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението са свързани с извършената от въззивния съд преценка на заключението на съдебно-почерковата експертиза и съответно с направения въз основа на нея извод по обуславящия за делото въпрос дали процесните документи – протоколи и рекапитулация – са подписани от упълномощеното от ответника лице А. А., която преценка е предоставена изцяло в компетентността на въззивната инстанция като такава по съществото на спора и правилността на същата е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, следва да се отбележи, че твърдението на касатора за немотивираност на извода защо възприема втория от двата противоречащи си, според него, отговора на експерта, не съответства на данните по делото, доколкото в мотивите на обжалваното решение се съдържа обстоен и задълбочен анализ не само на заключението като самостоятелно доказателство, при отчитане на формираните в него два извода относно авторството на процесните документи и на ползваните за тяхното изследване образци, но и на всички останали събрани по делото доказателства, в т. ч. и на свидетелските показания.
На второ място, липсата на обуславящ характер на въпросите по т. 3, касаещи приложението на чл. 301 ТЗ, произтича от обстоятелството, че те са свързани с посочения от въззивния съд само като допълнителен аргумент за неоснователност на исковете – противопоставянето на ответника на действията по подписване на процесните протоколи и рекапитулация, което, обаче, би било релевантно единствено ако същите са подписани именно от лицето А. А., което в случая е счетено за недоказано. Отделно от това, доколкото въззивният съд, с оглед представеното в производството пред него официално заверено пълномощно, е приел,че предоставената на това лице представителна власт включва и подписването на процесните протоколи и рекапитулация, то при доказаност, че същите са подписани от него, изобщо не би била налице хипотезата на чл. 301 ТЗ, тъй като не би било налице действие без представителна власт.
По отношение на въпросите по т. 4 и т. 5 от изложението отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК се дължи на обстоятелството, че това са въпроси, свързани с изпълнение на възникнало правоотношение по договор за изработка, докато в случая съдът е приел за недоказано съществуването на облигационна връзка между страните – както по договор за продажба, така и по договор за извършване на СМР. Следователно, дали работата следва да се счита приета или не чрез конклудентни действия, е напълно ирелевантно за решаването на настоящия спор.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите по т. 6 и т. 7, тъй като същите са обусловени от невярното твърдение на страната, че „от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че едно лице се подписва по два начина”. Такъв извод на вещото лице не фигурира по отношение подписа на лицето А. А. нито в съобразителната, нито в диспозитивната част на изготвеното от него заключение, поради което обсъждане в тази насока липсва съответно и в мотивите на съдебния акт.
Поради изложените съображения, че всички поставени от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на задължителните указания в цитираното по-горе тълкувателно решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо обсъждането на заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1717 от 07.08.2014 г. по т. д. № 3929/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: