О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 19.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 223 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по подадената от ТД”М6” А. , със седалище гр. П. частна касационна жалба против въззивно определение на Пловдивския апелативен съд № 1* от 18.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 1263/ 2008 год., с което е потвърдено протоколно определение на Пловдивския окръжен съд от 07.11.2008 год., по гр.д. № 2368/2008 год. и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.
Излагайки подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, обосновани с допуснато от въззивния съд нарушение на съществените съдопроизводствени правила частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител- адв. Г. Н. , е поискал отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане предявения иск по същество.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК допустимостта на частното касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право- за приложението на чл.124, ал.1 ГПК и за „правния интерес”, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са, първият- от значение за точното прилагане на закона, а вторият- за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение , като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение на ПОС, с което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че ответника ТД ”Т”ООД, гр. П., не е собственик на дворно място, находящо се в гр. П., бул. ”Х” № 57 и съставляващо УПИ * административна сграда, от кв.170- нов/ стар- 308/ по плана на ЦГЧ – Пловдив е приет за недопустим и производството по делото е прекратено, въззивният съд е счел, че доколкото отговорът на въпроса за собствеността на процесния терен по никакъв начин не рефлектира върху имуществената и правна сфера на ищеца – суперфициарен собственик и неговите права остават в обема, в който се твърдят в исковата молба и се признават и ответника, то липсва правен интерес от предприетата по този ред защита.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не обосновава наличие на такъв правен интерес – положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните и наличието на висящо административно производство, по съображения, че липсва връзка на преюдициалност между делата и качеството „заинтересовано лице” по см. на чл.131 ЗУТ в разглежданата хипотеза на обжалване административна заповед за изменение на ПУП е определено от закона, което от своя страна изключва внасяне на каквато и да било промяна в тази насока по отношение правата и качеството на суперфициера, дори и при евентуално уважаване на предявения от него отрицателен установителен иск.
Следователно обусловилият решаващите изводи на въззивния съд за прекратяване производството по делото, въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.124, ал.1 ГПК и изискуемия се за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск правен интерес за ищеца попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане частно касационно обжалване.
Неоснователно, обаче, е позоваването на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Както многократно е поддържал в практиката си ВКС, за да е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на корективното и тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предпоставя подвеждане на конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В случая нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК, в сила от 1.03.2008 год, която всъщност възпроизвежда процесуалното правило на чл.97, ал. ГПК/ отм./ не само не е неясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, но във вр. с приложението и съществува трайно установена съдебна практика, според която правният интерес всякога изисква съществуване на правен спор, смущаващ нормалното упражняване правата на ищеца и липса на друг иск за тяхната защита, с което разбиране обжалваното определение е изцяло съобразено.
Освен това обстоятелството, че тази съдебна практика не се нуждае от промяна чрез изоставянето и и възприемане на различно разбиране относно приложението на чл.124, ал.1 ГПК/ аналог. на чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ и правния интерес от предявяване на установителен/ положителен или отрицателен/иск, също изключва твърдяната значимост на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в тяхното кумулативно единство по вложения в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Доколкото, пък правният интерес винаги е конкретен и се преценява само въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на делото факти и обстоятелства, то правилността на тази преценка, по арг. от чл.281 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по допустимост на частното касационно обжалване, поради което останалите доводи на настоящия частен жалбоподател не могат да бъдат взети предвид.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивския апелативен съд № 1* от 18.12. 2008 год., по ч.гр.д. № 1263/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: